Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 55

И действително - Тай буквално обожаваше компютъра. Нарекъл го бе Уотсън и часове наред се бе учил как да го използва, тъй като никой друг нямаше представа. Джулиън го предупреди да не прави нищо незаконно; заключен в кабинета си, Артър дори не бе забелязал.

Отдадена както винаги на брат си, след като той се запозна с устройството, Ливи също се бе научила да го използва с негова помощ. Заедно, двамата бяха страхотен екип.

Очевидно Тай, Дру, Ливи и дори Тави не бяха мързелували. Дру беше разстлала цял куп карти по пода. Тави стоеше до една бяла дъска със син маркер в ръка и водеше бележки, които вероятно биха били полезни, ако можеха да бъдат преведени от езика на седемгодишно дете.

Тай се бе настанил на въртящия се стол пред компютъра, а пръстите му летяха по клавиатурата. Ливи се бе покачила на бюрото, както често правеше; Тави работеше покрай нея, знаеше точно къде се намира тя, без това да му пречи да се съсредоточи върху задачата си.

- Е, открихте ли нещо? - попита Джулиън, докато прекрачваха прага.

- Да. Само един момент. - Тай вдигна властно ръка. -Може да разговаряте помежду си, ако искате.

Джулиън се усмихна широко.

- Колко мило.

Кристина влезе забързано, сплитайки влажната си тъмна коса. Очевидно бе взела душ и се бе преоблякла в дънки и блуза на цветя.

-Ливи ми каза...

- Шшт. - Ема сложи пръст на устните си и посочи Тай, който се взираше съсредоточено в синия екран на компютъра. Светлината му огряваше деликатните му черти. Ема обожаваше моментите, в които Тай се правеше на детектив; така се вживяваше в ролята, в мечтата си да бъде Шерлок Холмс, който винаги имаше всички отговори.

Кристина кимна и седна на едно меко двуместно канапе до Друзила. Дру бе висока почти колкото нея, въпреки че бе едва на тринайсет. Тя бе едно от онези момичета, чиито тела израстваха много бързо - имаше гърди и заоблени бедра, беше мека и с приятни извивки. Което бе довело до някои неловки моменти с момчета, които мислеха, че е на седемнайсет-осемнайсет години, и няколко инцидента, в които Ема едва бе успяла да попречи на Джулиън да убие този или онзи мундански тийнейджър.

Малкълм се настани в едно пъстро кресло.

- Е, след като ще чакаме - каза той и започна да пише на телефона си.

- Какво правиш? - попита Ема.

- Поръчвам пица от заведението на Найтшейд - отвърна той. - Има приложение.

- Какво има? - не разбра Дру.

- Найтшейд? - Ливи се обърна към тях. - Вампирът?

- Държи пицария. Сосът е божествен - заяви Малкълм и целуна връхчетата на пръстите си.

- Не се ли притесняваш какво има в него?

- Вие, нефилимите, сте такива параноици. - Малкълм отново насочи вниманието си към телефона.

Тай се прокашля и обърна стола си, така че да е с лице към останалите. Всички бяха насядали по кресла и дивани, с изключение на Тави, който се беше настанил на пода под бялата дъска.

- Установих някои неща - започна той. - Определено са били намерени тела, отговарящи на описанието на Ема. -Той отвори на монитора заглавната страница на някакъв вестник. - Мунданите смятат, че е някакъв сатанински култ, заради надрасканите с тебешир знаци около телата.