Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 38

Почти очакваше да не е там. Помислила си бе, че може да е отишъл в студиото си (несъмнено му беше липсвало да рисува в него), ала той си беше тук, опънат върху леглото, потънал в сън.

В стаята бе по-светло, отколкото в коридора отвън. Прозорецът гледаше към луната, надвиснала над планините, и бялата й светлина обгръщаше всичко наоколо в сребърни линии. Тъмните къдрици на Джулиън се бяха разпилели върху възглавницата, съвършено черните му мигли докосваха скулите му, фини и меки, като прашинки от сажди. Едната му ръка бе вдигната над главата, издърпвайки тениската му нагоре.

Ема извърна поглед от голата кожа, която се подаваше изпод ръба й, и като се покатери на леглото, посегна към рамото му.

- Джулиън - повика го меко. - Джулс.

Той се размърда и бавно отвори очи. На лунната светлина те изглеждаха сребристосиви, като очите на Тай.

- Ема. - Гласът му беше пресипнал от сън.

Нали щеше да дойдеш в стаята ми, искаше й се да каже, ала не можеше да го направи - той изглеждаше толкова уморен, че сърцето й се размекна. Посегна, за да отметне косата от очите му, но спря и вместо това сложи ръка на рамото му. Беше се обърнал на една страна; износената тениска и анцугът, с които беше облечен, й бяха познати.

Очите му отново се затваряха.

- Джулс - каза Ема импулсивно. - Може ли да остана?

Това бе техният код, кратката версия на по-дългата молба: Остани и ми помогни да забравя кошмарите си. Остани и спи до мен. Остани и прогони лошите сънища, спомените за кръв, за мъртви родители, за тъмни воини с очи като угаснали черни въглени.

Беше молба, която и двамата си бяха отправяли повече от веднъж. Още от малки те се пъхваха в леглото на другия, за да спят един до друг. Някога Ема си представяше как сънищата им се смесват, докато двамата заспиват заедно, сподеделяйки късчета от световете си насън. Това бе едно от нещата в парабатайската връзка, което я превръщаше в магия, за която Ема копнееше - в известен смисъл то означаваше, че никога не си сам. Буден или насън, в битка или покой, винаги имаш някого до себе си, свързан с живота ти, с надеждите и щастието ти, почти съвършена подкрепа.

Джулиън се поотдръпна; очите му бяха полузатворени, гласът - приглушен.

- Остани.

Ема пропълзя под завивките до него и той й направи място, дългото му тяло се сгъна и разгъна, давайки й достатъчно пространство. Във вдлъбнатината, оставена от тялото му, чаршафите бяха топли и миришеха на карамфил и сапун.

Треперейки, Ема се приближи още малко и усети топлината, излъчваща се от тялото му. Беше легнал по гръб, едната му ръка беше свита под главата, другата почиваше върху корема му. Погледна я (Ема знаеше, че я бе видял да се премества към него), а после очите му проблеснаха, когато ги затвори решително и тъмните му мигли се спуснаха към бузите му.

Дишането му стана равномерно почти веднага. Беше заспал, ала Ема лежеше будна и го съзерцаваше, гледаше как гърдите му се надигат и спускат, като метроном.

Не се докосваха. Почти никога не се докосваха, когато спяха в едно легло. Като деца се караха за завивките, понякога дори нареждаха купчинки книги помежду си, за да разрешат споровете за това, кой в чия половина навлиза. Постепенно се бяха научили да делят едно и също пространство, но все още пазеха разстоянието на книгите между себе си като общ спомен.