Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 363

- Просто така. - Ема сбърчи нос. - Това с ухото беше странно. Не го прави отново.

- Ами това? - предложи той и като се наведе, целуна основата на шията й.

Невероятно усещане възпламени местата, до които се докосваха устните му - ключицата, врата, крайчеца на устата й.

Ема извади ръце иззад гърба си и ги протегна към него. Кожата му беше топла като слънчев ден.

Лицата им бяха толкова близо, че тя можеше да види миниатюрните експлозии от цветове в очите му: бледо злато, още по-бледосиньо. Той не се усмихваше. Изражението му беше прекалено съсредоточено, за да се усмихва. В очите му имаше копнеж, от който Ема изпита чувството, че се разкъсва.

Краката им се преплетоха, когато телата им се срещнаха и устните им се сляха жадно. Той все още не бе опитен в целувките, но на Ема това й харесваше. Приятно й бе да знае, че не е бил с никоя друга освен с нея. Че тя му беше първата. Харесваше й, че нещо толкова простичко като целувка все още бе източник на удивление за него. Проследи с език ъгълчетата на устните му, извивките им, докато той не се отпусна на леглото, издърпвайки я върху себе си. Тялото му потрепери и се изви към нейното, ръцете му стиснаха хълбоците й.

- Ема? - На вратата се почука. Двамата се отдръпнаха рязко един от друг; Джулиън скочи от леглото, а Ема седна с разтуптяно сърце. - Ема, аз съм, Дру. Виждала ли си Джулс?

- Не - дрезгаво отвърна Ема. - Не съм.

Вратата започна да се отваря.

- Недей - извика Ема. - Аз... тъкмо се обличам.

- Все тая - подхвърли Дру пренебрежително, но вратата не се отвори по-широко.

Ема упорито избягваше да погледне към Джулиън. „Всичко е наред - повтаряше си тя. - Запази спокойствие, запази спокойствие."

- Е, ако го видиш, ще му кажеш ли, че Тави, пък и всички други се нуждаят от обяд? Освен това Ливи и Тай правят бъркотия в кухнята. - В гласа на Дру се долавяха доволните нотки на някой, топящ братята и сестрите си.

- Окей - отвърна Ема. - Провери ли в студиото? Може да е там.

Думите й бяха последвани от шумолене.

- Не, не съм. Добра идея. До после!

- Чао - отвърна Ема тихо. Стъпките на Дру вече се отдалечаваха по коридора.

Най-сетне Ема си разреши да погледне към Джулиън. Беше се облегнал на стената, а гърдите му се повдигаха и спускаха учестено; очите му бяха притворени, зъбите му се впиваха в устната му.

Той изпусна дъха си.

- Разиел - прошепна. - Бяхме на косъм.

Ема се изправи на крака и нощницата прошумоля около коленете й. Трепереше.

- Не можем - започна. - Не можем... ще ни хванат...

Джулиън вече беше прекосил стаята и я взе в прегръдките си. Ема усети как сърцето се блъска в гърдите му, но гласът му беше спокоен:

- Законът е глупав - каза той. - Лош закон, Ем.

„Има си причина да е забранено да се влюбваш в своя парабатай, Ема. И когато откриеш каква е тя, ще почувстваш жестокостта на ловците на сенки така, както я почувствах и аз."

Без да го е канила и без да е в състояние да го заглуши, гласът на Малкълм отекна в главата на Ема. Беше направила всичко по силите си, за да го забрави, да забрави какво й бе казал. Беше излъгал... беше лъгал за всичко друго. Това също трябва да беше лъжа.