Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 361
Касандра Клеър
27. Раздели мойта душа
Последният път, когато Кит Рук видя баща си, бе най-обикновен ден. Двамата бяха в дневната; Кит се бе изтегнал на пода и четеше книга за измами и мошеничества. Според Джони Рук бе дошъл моментът да „се запознае с класиката"... което за повечето хора би означавало Хемингуей и Шекспир, ала за Кит означаваше да наизусти номера като „Испанския затворник" и „Изпуснатата диня".
Джони бе в любимия си стол, заел обичайната си поза за мислене: с кръстосани крака и сплетени под брадичката пръсти. В мигове като този, докато слънчевите лъчи струяха през прозореца и огряваха фините, остри черти на баща му, Кит се чудеше за всички неща, които не знаеше: коя бе майка му и дали бе вярно, както говореше мълвата на Пазара, че семейството на Джони принадлежало към английската аристокрация и че се били отрекли от него, когато той проявил Зрението си. Не че Кит си мечтаеше да бъде аристократ, просто се чудеше какво ли би било да е част от семейство, което има повече от двама членове.
Изведнъж земята под него се разтърси. Книгата му полетя във въздуха, а той се плъзна по пода и се блъсна в малката масичка. Надигна се с лудешки разтуптяно сърце и видя, че баща му вече бе на прозореца.
Кит се изправи на крака.
- Земетресение?
Когато живееш в Южна Калифорния, свикваш със слабите намествания по разломната линия в земята, събуждайки се посред нощ от дрънченето на чашите в кухненските шкафове.
Джони се извърна от прозореца, лицето му беше смъртнобледо.
- Нещо се е случило с Пазителя. Защитните магии около къщата са развалени.
- Какво? - Кит беше объркан.
Откакто се помнеше, къщата им беше защитена с магии. Баща му винаги говореше за магическите бариери така, сякаш бяха нещо като покрив или основи: жизненоважни, необходими, неразделна част от дома им.
Спомни си и как миналата година баща му бе споменал нещо за демонски защитни заклинания, които били по-могъщи...
Порой цветисти ругатни се изляха от устата на Джони. Той се хвърли към етажерката и извади опърпана книга със заклинания.
- Слез в мазето, Кит - каза и изрита чергата в средата на стаята, разкривайки защитния кръг под нея.
-Ама...
- Казах да слезеш в мазето! - Джони направи крачка към сина си, сякаш искаше да се пресегне, да го докосне по рамото може би, ала после отпусна ръка. - Стой в мазето и не излизай каквото и да става - извика и се обърна към кръга.
Кит се отправи към стълбището. Взе едно стъпало, после още едно и спря.
Телефонът на Джони се намираше на един от долните рафтове на етажерката; би могъл да го достигне от стъпалата. Кит го грабна и провери името, нейното име.
„Но ако размислиш, имаш номера ми в телефона си. Под името „Карстерс"."
Едва успя да напише съобщението, когато подът на дневната изригна нагоре и отдолу изхвърчаха неописуеми същества. Приличаха на гигантски богомолки с горчиво зеления цвят на отрова. Имаха триъгълни глави с широки усти, пълни с остри зъби, дълги тела, които лъщяха от слуз, и крака, покрити с назъбени остриета.
