Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 362

Бащата на Кит стоеше като вкаменен насред защитния кръг. Един демон се хвърли към него и отскочи от заклинанието, което го обграждаше. Още един последва примера му... със същия резултат. Демоните зацвърчаха оглушително.

Кит не бе в състояние да помръдне. Беше чувал за демони, естествено. Виждал бе рисунки, дори бе вдъхвал миризмата на демонска магия. Ала това беше различно. Улови погледа на баща си: Джони се взираше в него със смесица от паника и гняв. Слизай в мазето.

Кит се опита да накара краката си да се раздвижат, да го понесат, но те отказаха. Беше се вкаменил от паника.

Най-големият от демоните като че ли долови миризмата му и като избръмча възбудено, се втурна към него.

Кит погледна към баща си. Ала Джони не помръдна. Стоеше в кръга, а очите му сякаш щяха да изскочат. Демонът замахна към Кит, протегнал острите си крака.

И тогава Кит скочи. Нямаше представа как го направи, нито откъде тялото му знаеше как да постъпи. Оттласна се от стъпалата и прелетя над парапета, приземявайки се, приклекнал, в дневната. Демонът, който посягаше към него, изпищя пронизително, изгубил равновесие, и се преметна надолу, блъскайки се в стената на площадката.

Кит се обърна рязко. За миг улови погледа на баща си. В изражението на Джони имаше нещо почти печално - изражение, което Кит не бе виждал никога преди - а после още една част от пода рухна, повличайки със себе си част от защитния кръг.

Кит се хвърли назад. Преметна се във въздуха и се приземи върху облегалките на стола тъкмо навреме, за да види как два от демоните сграбчиха баща му и го разкъсаха надве.

* * *

Ема беше по средата на един доста объркващ сън с Магнус Бейн и трупа клоуни, когато се събуди от една ръка върху рамото й. Тя измърмори и се зарови в завивките, ала ръката беше настойчива и се плъзна надолу от рамото й, което всъщност беше доста приятно. Топли устни докоснаха крайчеца на устата й.

- Ема? - повика я Джулиън.

Смътни спомени за това, как той я отнася на ръце в стаята й, а после рухва до нея, си проправиха път през мъглата на умората, обгръщаща ума й. Хмм, помисли си тя. Май нямаше никаква причина да става, не и когато Джулиън бе толкова нежен. Продължи да се преструва на заспала, докато той целуваше бузата й, линията на челюстта й, а после...

Ема седна рязко в леглото.

- Напъха си езика в ухото ми! - избъбри тя.

- Аха. - Джулиън се ухили. - Накара те да се размърдаш, нали?

- Гадост!

Ема го замери с една възглавница с надпис ОБИЧАМ КАЛИ, която той ловко избегна. Беше по дънки и сива тениска, от която очите му имаха лазурносин цвят. Очевидно току-що се бе събудил, разрошен от съня и толкова очарователен, че единственият начин за Ема да се удържи да не му се нахвърли, бе, като скрие ръце зад гърба си.

- Защо слагаш ръце зад гърба си? - попита той.