Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 332

- Това е било преди поколения. Момчето, което си приковал към тази маса, никога не е познавало Анабел. Това не са хората, които са те наранили, Малкълм. Това не са хората, които са ти отнели Анабел. Те са невинни.

- Никой не е невинен! - изкрещя Малкълм. - Тя беше Блекторн! Анабел Блекторн! Тя ме обичаше, а те ми я отнеха... отнеха ми я и я зазидаха жива, и тя умря в гробницата. Те ми го причиниха, а аз не прощавам! Никога няма да простя! - Той си пое дълбоко дъх, полагайки видимо усилие да се овладее. - Тринайсет ръце на славата - заяви. - И кръвта на Блекторн. Това ще я върне от мъртвите и отново ще бъдем заедно.

Той се извърна от Даяна с лице към Тави и взе ножа, който лежеше на масата до главата му.

Напрежението в тунела бе неочаквано, безмълвно и експлозивно. Ръце посегнаха към оръжия. Пръсти се обвиха около дръжки. Диего вдигна брадвата си. Пет чифта очи се обърнаха към Ема.

Даяна се задърпа още по-отчаяно, докато Малкълм вдигаше ножа. Светлина отскочи от него, странно красива, огряла стиховете върху стената.

„Но безкрайна любов - непозната до днес..."

„Джулиън - помисли си Ема. - Джулиън, нямам избор. Не можем да те чакаме."

- Хайде - прошепна тя и те изскочиха от тунела: Тай и Ливи, и Ема, и Кристина, всички те; Диего се хвърли право към Малкълм.

За частица от секундата Малкълм изглеждаше изненадан. Ножът се изплъзна от пръстите му и тупна на пода; направено от мека мед, острието му се изкриви. Малкълм го изгледа за миг, а после отново вдигна очи към семейство Блекторн и техните приятели... и избухна в смях. Стоеше си насред защитния кръг и се смееше, докато те се втурваха към него... и един по един биваха запращани назад от силата на невидимата предпазна стена. Диего замахна с бойната си брадва и тя отскочи от въздуха, сякаш се бе ударила в стомана.

- Обградете го! - изкрещя Ема. - Не може да остане в защитния кръг завинаги! Обградете го!

Те се разпръснаха и наобиколиха защитните руни на пода. Ема се озова срещу Тай, стиснал нож в ръката си. Взираше се в Малкълм с особено изражение - смесица от недоумение и омраза.

Тай разбираше, че понякога хората се преструват и играят роли. Ала предателство с мащаби като това, което Малкълм бе извършвал в продължение на години, бе нещо раз-лично. Дори Ема не бе в състояние да го разбере, въпреки че имаше много по-ясна представа на каква измяна са способни хората, след като бе видяла как Клейвът изпраща Хелън в изгнание и изоставя Марк.

- Рано или късно, ще ти се наложи да излезеш от там -каза тя. - И когато го направиш...

Малкълм се наведе и вдигна изкривения нож от пода. Когато се изправи, Ема видя, че очите му имат цвета на две синини.

- Когато го направя, вие ще сте мъртви - процеди той и като се завъртя, протегна ръка към редиците на мъртвите.

- Въздигнете се! - провикна се той. - Въздигнете се, мои Последователи!