Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 331

Ема, чакай. Моля те, почакай.

- Чакай - прошепна тя.

- Чакай? - Тревогата на Кристина беше осезаема. - Ема, трябва да...

Малкълм пристъпи в кръга. Стоеше близо до краката на Тави, които изглеждаха голи и уязвими на светлината. Посегна към един предмет в долната част на масата и отметна плата, който го покриваше.

Беше свещникът, който Ема си спомняше, медният канделабър без свещи. Сега той бе станал много по-зловещ. Върху всеки заострен връх беше забита отсечена ръка, с китката надолу. Сковани, мъртви пръсти се протягаха към тавана.

Върху един от тях имаше пръстен с крещящ розов камък. Ръката на Стърлинг.

- Знаеш ли какво е това? - попита Малкълм, а в гласа му звучаха злоради нотки. - Знаеш ли, Даяна?

Даяна вдигна глава. Лицето й беше подпухнало и окървавено.

- Ръце на славата - отвърна тя с хриплив шепот.

Малкълм изглеждаше доволен.

- Доста време ми отне, докато разбера, че именно от това се нуждая. Ето защо опитът ми със семейство Карстерс не сполучи. Заклинанието изискваше мандрагора и доста време мина, преди да осъзная, че мандрагора в случая означава main de gloire, ръка на славата. - Той се усмихна, видимо доволен. - Най-черната от всички черни магии.

- Заради начина, по който се прави - каза Даяна. - Това са ръце на убийци. Единствено ръката, отнела човешки живот, може да се превърне в ръка на славата.

- O! - тихото ахване в мрака дойде от Тай; очите му бяха широко отворени и слисани. - Сега вече разбирам.

Ема се обърна към него. Бяха се долепили до противоположните стени на тунела и се гледаха. От едната страна на Тай стоеше Ливи, от другата - Диего. Дру и Кристина бяха до Ема.

- Диего каза, че е странно - продължи Тай все така тихо. -Това, че жертвите бяха толкова различни - хора, елфи. То е, защото жертвите никога не са имали значение. Малкълм не се е нуждаел от жертви, а от убийци. Ето защо Последователите искаха да си върнат Стърлинг... и защо Белинда отряза ръцете му и си тръгна с тях. И защо Малкълм я остави да го направи. Нуждаел се е от ръката на убиеца, ръката, с която е убил... за да може да направи това. Белинда взе и двете му ръце, защото не е знаела с коя е извършил убийството... а не можеше да попита.

Но защо? - искаше да попита Ема. - Защо телата бяха горени, удавени, белязани? За какво бяха ритуалите? Ала се боеше, че ако отвори уста, ще излезе вик на ярост.

- Това е грешно, Малкълм. - Макар и задавен, гласът на Даяна беше сигурен. - Дни наред разговарях с онези, които те познават от години. Катарина Лос. Магнус Бейн. Те казаха, че си добър, мил... Това не може да са само лъжи.

- Лъжи? - извиси глас Малкълм. - Ти ли ще ми говориш за лъжи? Те ме излъгаха за Анабел. Казаха, че е станала Желязна сестра. Те всички ми наприказваха едни и същи лъжи: Магнус, Катарина, Теса. Елф бе този, от когото научих, че са ме излъгали. Елф бе този, който ми каза какво в действителност се е случило с Анабел. Ала дотогава тя отдавна бе мъртва. Семейство Блекторн бяха убийци на собствената си плът и кръв!