Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 329

- Никое човешко същество не може да прекрачи тази бариера - заяви Малкълм. - Предполагам, че първия път си имала някакъв амулет, за да я прекосиш, но той няма да подейства втори път. Не трябваше да идваш.

- Не може наистина да се надяваш да успееш, Малкълм. -Даяна стискаше лявата си ръка с дясната; кожата й изглеждаше изгорена. - Ако убиеш ловец на сенки, нефилимите ще те преследват до края на дните ти.

- Те ме преследваха и преди двеста години. Те я убиха. -Ема никога не бе чувала нещо подобно на чувството, с което бе пропит гласът на Малкълм. - А ние не бяхме сторили нищо. Нищо. Не се страхувам от тях, нито от несправедливата им справедливост и беззаконните им закони.

- Разбирам болката ти, Малкълм - предпазливо каза Даяна. - Но...

- Нима? Наистина ли разбираш, Даяна Рейбърн? - изръмжа той... а после гласът му омекна. - Може би наистина е така. Ти също си познала несправедливостта и нетолерантността на Клейва. Защо трябваше да идваш тук... аз ненавиждам рода Блекторн, не Рейбърн. Винаги съм те харесвал.

- Харесвал си ме, защото смяташе, че прекалено се боя от Клейва, за да се вгледам внимателно в теб. - Даяна се извърна от него. - За да те заподозра. - За миг тя бе с лице към Ема и останалите. Устните й оформиха едно безмълвно БЯГАЙТЕ, преди отново да се обърне към Малкълм.

Ема не помръдна, ала долови движение зад себе си. Беше съвсем тихо; ако не носеше руна, изостряща слуха й, нямаше да го чуе. За нейно учудване, беше Джулиън, напуснал изведнъж мястото си до нея. Двамата с Марк потънаха в тунела зад тях.

Ема искаше да извика след него - какво правеше? - но не можеше, не и без да привлече вниманието на Малкълм. Той все още се приближаваше към Даяна, само след миг щеше да е в състояние да ги види.

Ема сложи ръка върху дръжката на Кортана. Тай стискаше един нож, а кокалчетата му бяха побелели; Ливи държеше сабята си с решително лице.

- Кой ти каза? - попита Малкълм. - Рук ли беше? Не мислех, че се е досетил. - Той наклони глава на една страна. - Не. Не беше сигурна, когато дойде тук. Подозираше... - Крайчетата на устните му се извиха надолу. - Беше Катарина, нали?

Даяна стоеше разкрачена, с отметната назад глава. Поза на воин.

- Когато разтълкувахме втория ред на стихотворението и чух израза „на Блекторн кръвта", си дадох сметка, че не търсим убиец на мундани и елфи. Ставаше дума за рода Блекторн. А ако някой можеше да знае за вражда, датираща отпреди много години, това бе Катарина. Отидох при нея.

- Ала не можеше да кажеш на семейство Блекторн, че си отишла при нея, заради причината да я познаваш. Тя е медицинска сестра... медицинска сестра на мундани. Как мислиш, че разбрах...?

- Тя не ти е казала за мен, Малкълм - изплющя гласът на Даяна. - Тя пази тайни. Каза ми единствено това, което знаеше - че си обичал нефилимско момиче и че то е станало Желязна сестра. Никога не се е усъмнила в тази история, защото, доколкото е знаела, самият ти никога не си се усъмнил в нея. Но след като ми я разказа, аз проверих при Железните сестри. Никакво нефилимско момиче с подобна история не бе ставало една от тях. А след като открих, че това е лъжа, останалото започна да си идва на мястото. Спомних си какво ни каза Ема за нещата, които бе видяла тук, за дрехите, свещника. Катарина отиде в Спираловидния лабиринт, а аз дойдох тук...