Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 29

Даяна поклати глава.

- Правилата неслучайно са правила. За да бъдеш ловец на сенки, добър ловец на сенки, не е достатъчно само да тренираш по четиринайсет часа на ден и да знаеш шейсет и пет различни начина да убиеш някого с щипки за сервиране на салата.

- Шейсет и седем - поправи я Ема автоматично. - Даяна, наистина съжалявам, особено за това, че въвлякох и Кристина. Вината не е нейна.

- 0, това ми е ясно.

Даяна все така се мръщеше и Ема се хвърли с главата напред.

- Снощи ти каза, че ми вярваш. За това, че не Себастиан е убил родителите ми. За това, че става дума за нещо повече. Че смъртта им не е просто... просто Себастиан, опитващ се да премахне колкото се може повече нефилими. Смъртта им означава нещо...

- Смъртта на всекиго означава нещо - рязко отвърна Данна и прокара ръка над очите си. - Снощи разговарях с Мълчаливите братя и открих какво знаят. И господи, повтарях си, че би трябвало да те излъжа... цял ден се боря с това...

- Моля те - прошепна Ема. - Моля те, не ме лъжи.

- Ала не мога да го направя. Спомням си, когато пристигнах тук за първи път и ти беше това малко, дванайсетгодишно момиченце, напълно съсипано. Беше изгубила всичко. Единственото, което те крепеше, беше Джулиън и нуждата ти от отмъщение. Нуждата не Себастиан да е отговорен за смъртта на родителите ти, защото, ако беше той, как би могла да го накажеш? - Даяна си пое дълбоко дъх. - Джони Рук ти е казал, че има вълна от убийства, и е прав. Общо дванайсет, в това число снощното. Убиецът не е оставил никакви следи. Никоя от жертвите не е била идентифицирана - зъбите им са избити, портфейлите им ги няма, пръстовите им отпечатъци са изтрити.

- И Мълчаливите братя не са знаели за това? Клейвът, Съветът...?

- Знаели са. И именно това е частта, която няма да ти хареса. - Пръстите на Даяна потропваха върху стъклото на бюрото. - Няколко от убитите са били феи. Това превръща случващото се в работа за Сколоманса, центурионите и Мълчаливите братя. Не за Институтите. Мълчаливите братя са знаели. Клейвът е знаел. Нарочно не са ни казали, защото не искат да се намесваме.

- Сколоманса?

Сколомансът беше оживялата нефилимска история. Вледеняващ замък с високи кули и криволичещи коридори, издълбан нейде в Карпатите, той в продължение на векове бе съществувал като мястото, където най-елитните ловци на сенки се подготвяха за борба с двойната заплаха на демони и долноземци. Затворен бе при подписването на първото Съглашение, ознаменувайки факта, че долноземците и ловците на сенки вече не воюват.

След сключването на Студения мир той отново бе отворил врати и бе възобновил дейността си. В него приемаха единствено след поредица от тежки изпити и онова, което се научаваше вътре, не можеше да бъде споделяно с останалите ловци на сенки. Онези, които завършваха Сколоманса, ставаха учени и легендарни воини, наричани центуриони. Ема никога не бе срещала някой от тях.

- Може и да не е справедливо, но това е истината.

- Ами символите? Признаха ли, че са същите, които бяха нарисувани върху телата на моите родители?