Читать «Лейди КАЛИГУЛА» онлайн - страница 24

Ласе Браун

Муций оправи дрехата на Месалина и приглади косата ѝ. Младата принцеса се завъртя щастлива из стаята и размаха полите си, като така показа решимостта си да се отдаде на всеки мъж, който той ѝ намери.

Октавия се върна в залата и се загледа в Ладиса, която все още си бъбреше с другите ездачи и пиеше много бира. Очевидно никой мъж не се осмеляваше да се доближи до русата бритска принцеса с някакви намерения за съблазняване, въпреки че римлянките често се отдаваха на диви оргии по време на моминските си празненства. Може би заради охранителните ѝ, помисли си робинята на Друзила, когато забеляза двете заплашително облегнати на стената варварки в къси черни поли, със затъкнати брадви в коланите. И двете не сваляха очи от Ладиса.

Когато Октавия видя Муций да води Месалина нагоре по стълбите към компанията на Лотар, тя се покачи няколко стъпала да проследи какво ще стане.

Просторният горен етаж на таверната беше претъпкан с гладиатори, които се перчеха с мускулите си и голите си гърди, украсени с обсипани с метал кожени ленти. Лотар и около дузина негови приятели пиеха, играеха зарове и гледаха представлението на голите актьори долу.

Когато Муций се качи при тях с Месалина, започнаха да го подиграват, че се появява със само едно момиче.

Принцесата облегна гръб на стената и погледна всеки един от мъжете така, сякаш вече се топеше в прегръдките му. След това вдигна прелъстително очи към великолепния чернокож Лотар с широките рамене, масивни бицепси, мощен гръден кош. Той бе поразен от големите ѝ сини очи, изкусителните ѝ червени устни, стройната ѝ снага и особено от стойката ѝ. Въпреки прическата Лотар не можеше да повярва, че е проститутка. Приближи се към нея.

– Как е името ти, млада жено?

– Валерия... Месалина – отвърна принцесата, като разтегли сластно думите и издиша в лицето му пълен със съблазън дъх, който го опияни. Името ѝ не говореше абсолютно нищо на нубиеца, но друг гладиатор, русокос трак, проговори.

– Хей, Муций – извика русият. – Искаш да ти повярваме, че това е римската принцеса Месалина ли?

– Точно тя е, тракиецо – отвърна гордо Муций. – Имаш думата ми.

Лотар я погледна.

– Наистина ли си римска принцеса?

Месалина разтвори дрехата и разголи тялото си пред него и останалите.

– Не виждаш ли? – каза и погали плоския си корем.

– И се продаваш? – попита все още невярващият Лотар.

Тя се приближи към него и потри зърната си в голите му черни гърди. След това спусна ръка, бръкна под кожената препаска, хвана го за пениса и вдигна лице, за да го целуне.

– Не се ли боиш? – попита я той, докато членът му достигаше максималните си размери в ръката на Месалина.

– Не знаеш ли, че една римска принцеса не се бои от нищо? – попита тя, макар да усещаше как дъхът ѝ спира от големината на ерекцията му. Не можеше да сключи дългите си пръсти около набъбналия пенис, въпреки че стискаше с всичка сила, а тя не беше немощна.

Той леко отвори уста. Тя направи същото. Дебелите му устни се притиснаха в нейните. Езиците им се срещнаха и започнаха да се облизват. Изведнъж устните им се сключиха в целувка и така силно се засмукаха, че им отне известно време, докато се разделят, за да започнат диво да се хапят и неговите викове да покрият нейните стонове. Месалина придърпа черния му еректирал пенис между бедрата си върху препаската и започна да търка и опъва зърната си, докато целувките им с нестихваща страст се пренесоха върху брадичката, шията и раменете.