Читать «Лейди КАЛИГУЛА» онлайн - страница 22
Ласе Браун
2.
– Принцесо – повика я робинята на Друзила с тих глас. Месалина вдигна очи към входа.
– Влез, Октавия. Намери вода и чист бомбикс.
– Вече са с мен – каза Октавия и влезе в стаята с малка амфора и чантата си в ръце. Месалина се изправи и се приближи към робинята.
– Да не си ме гледала? – попита с усмивка, докато Октавия я миеше.
– Да, принцесо. Чаках пред вестибулума заедно с двете момичета, които го обслужват, за да пазя някой да не влезе.
– Добро момиче. Къде е Друзила?
– Тръгна си.
– Нима? Не ми се стори да е минало много време...
– Ами... Тук сте от половин час, но моята домина си тръгна веднага щом влязохте с мъжа.
– Не го харесваш, нали?
– Не е моя работа да съдя хората. Само се надявам, че е бил мил и не се е възползвал от вас.
– Не се тревожи за това, Октавия. Аз се възползвах от него.
Октавия умело направи нова препаска от дълга ивица бомбикс и я завърза около кръста на Месалина. След това оправи туниката ѝ и продължи с тоалета, като я среса и сложи малко стибиум (древно подобие на туш) около очите ѝ.
– Ами бритската ездачка? – попита Месалина, докато се наслаждаваше на отражението си в преносимото сребърно огледало на Октавия.
– Все още е тук, в таверната, принцесо.
От тъмния ъгъл се появи напълно облеченият Муций. Месалина му се усмихна и му подаде ръка за целувка.
– Иска ми се да заслужа доверието ви, ваше благородие – каза той, докато смирено целуваше ръката ѝ.
– Ще видим, Муций – отвърна Месалина.
– Искате ли да останете, или да се погрижа някоя лектика да ви откара другаде?
– Хм, това моминско празненство е доста потискащо – заяви разглезената римска аристократка, докато си прибираше косата отляво.
– Съгласен съм – каза Муций, който не пропусна да забележи прическата ѝ. – Като изключим пиршеството в чест на победата на Лотар на втория етаж, всички останали само си приказват за коне и надбягвания.
Месалина се намръщи.
– Да не говориш за гладиатора Лотар?
– Да, ваше височество. Едрият мускулест атлет от Нубия (африканска област на юг от Египет), една глава по-висок от вас, силен като черен бик и бърз като светкавица. Спечели златен пояс на Мунера гладиатория (гладиаторските игри). Току-що пристигна с приятелите си и ме чака да му доведа красиви жени.
– Изкушаваш ли ме, Муций?
– За мен би било чест – отвърна сводникът с възхита в очите.
Месалина направи знак на Октавия да се оттегли. Когато робинята излезе, младата патрицианка чувствено поглади Муций по брадичката.
– Да не би да обмисляш как да ме продадеш, все едно съм една от курвите ти?
– О, не! – възкликна Муций. – Ще съм горд да ви продам, но само като най-красивата, най-великолепната млада жена, която светът някога е виждал, и с пълно уважение към ранга ви.
Месалина го плесна през лицето.
– Не искам това! – извика.
Муций се поклони.
– Моля за извинение, принцесо. Просто сметнах, че сте склонна да се продавате, за да достигнете по-голямо удоволствие и да задоволите богинята Венера.
– Това са много добри причини, Муций. Но ако имам желание за такива преживявания, ти никога не трябва да разкриваш името и ранга ми на клиентите си. '