Читать «Лейди КАЛИГУЛА» онлайн - страница 22

2.

– Принцесо – повика я робинята на Друзила с тих глас. Месалина вдигна очи към входа.

– Влез, Октавия. Намери вода и чист бомбикс.

– Вече са с мен – каза Октавия и влезе в стаята с малка амфора и чантата си в ръце. Месалина се изправи и се приближи към робинята.

– Да не си ме гледала? – попита с усмивка, докато Октавия я миеше.

– Да, принцесо. Чаках пред вестибулума заедно с двете момичета, които го обслужват, за да пазя някой да не влезе.

– Добро момиче. Къде е Друзила?

– Тръгна си.

– Нима? Не ми се стори да е минало много време...

– Ами... Тук сте от половин час, но моята домина си тръгна веднага щом влязохте с мъжа.

– Не го харесваш, нали?

– Не е моя работа да съдя хората. Само се надявам, че е бил мил и не се е възползвал от вас.

– Не се тревожи за това, Октавия. Аз се възползвах от него.

Октавия умело направи нова препаска от дълга ивица бомбикс и я завърза около кръста на Месалина. След това оправи туниката ѝ и продължи с тоалета, като я среса и сложи малко стибиум (древно подобие на туш) около очите ѝ.

– Ами бритската ездачка? – попита Месалина, докато се наслаждаваше на отражението си в преносимото сребърно огледало на Октавия.

– Все още е тук, в таверната, принцесо.

От тъмния ъгъл се появи напълно облеченият Муций. Месалина му се усмихна и му подаде ръка за целувка.

– Иска ми се да заслужа доверието ви, ваше благородие – каза той, докато смирено целуваше ръката ѝ.

– Ще видим, Муций – отвърна Месалина.

– Искате ли да останете, или да се погрижа някоя лектика да ви откара другаде?

– Хм, това моминско празненство е доста потискащо – заяви разглезената римска аристократка, докато си прибираше косата отляво.

– Съгласен съм – каза Муций, който не пропусна да забележи прическата ѝ. – Като изключим пиршеството в чест на победата на Лотар на втория етаж, всички останали само си приказват за коне и надбягвания.

Месалина се намръщи.

– Да не говориш за гладиатора Лотар?

– Да, ваше височество. Едрият мускулест атлет от Нубия (африканска област на юг от Египет), една глава по-висок от вас, силен като черен бик и бърз като светкавица. Спечели златен пояс на Мунера гладиатория (гладиаторските игри). Току-що пристигна с приятелите си и ме чака да му доведа красиви жени.

– Изкушаваш ли ме, Муций?

– За мен би било чест – отвърна сводникът с възхита в очите.

Месалина направи знак на Октавия да се оттегли. Когато робинята излезе, младата патрицианка чувствено поглади Муций по брадичката.

– Да не би да обмисляш как да ме продадеш, все едно съм една от курвите ти?

– О, не! – възкликна Муций. – Ще съм горд да ви продам, но само като най-красивата, най-великолепната млада жена, която светът някога е виждал, и с пълно уважение към ранга ви.

Месалина го плесна през лицето.

– Не искам това! – извика.

Муций се поклони.

– Моля за извинение, принцесо. Просто сметнах, че сте склонна да се продавате, за да достигнете по-голямо удоволствие и да задоволите богинята Венера.

– Това са много добри причини, Муций. Но ако имам желание за такива преживявания, ти никога не трябва да разкриваш името и ранга ми на клиентите си. '