Читать «Кръвна проба» онлайн - страница 128

Станало от първия опит. Ликувал, когато мензисът на момичето спрял. С възторг наблюдавал закръглянето на корема й. Бил сътворен „новият култивар“.

Разказах й всичко, което знаех, като подбирах думите си и говорех нежно, надявайки се, че ще успея да стигна до сърцето й. Слушаше с безизразно лице, гълташе алкохол, докато клепките й се затвориха.

— Той те е превърнал в жертва, Нона. Използвал те е, а после те е обезличил, когато всичко е свършило.

Главата й мръдна една забележимо.

— Сигурно си била толкова изплашена — да носиш дете в утробата си, когато самата ти все още си била в детска възраст. И си била изпратена далече, за да не разбере никой.

— Там бе пълно с лесбийки — промърмори тя, като заваляше думите.

— В Мадронас ли беше?

Отново отпи.

— По дяволите. Лас Дяволските Мадронас. Дом за Лоши Малки Гадни Момиченца. В гадното Мексико.

Главата й се отпусна на гърдите. Протегна се пак за бутилката.

— Огромни Дебели Всезнаещи Лесбийки управляваха дома. Крещяха на техния си идиотски език. Бодяха ни и ни удряха. Казваха, че сме боклук. Гаднярки.

Маймън много ясно си бе спомнил сутринта, когато бе заминала. Той бе описал очакването й заедно с куфара по средата на пътя. Изплашено до смърт малко момиченце и всичкото нещастие на света, стоварено върху плещите му. Все едно че е изпратено в изгнание, за да изкупи всички хорски грехове.

Върнала се променена, както той бе забелязал. По-тиха и кротка. Сърдита.

Сега проговори меко, пиянски.

— Толкова ме боля, докато изкарвах навън това момченце. Скимтях, а те ми запушваха устата. Мислех, че ще се разкъсам на части. Когато всичко свърши, дори не ми дадоха да го подържа. Отнеха ми го. Уж беше моето бебе, а ми го откраднаха! Насилих се да седна, за да мога поне да го видя. Това почти ме уби. Той имаше червена коса, точно като моята.

Тя разстроено тръсна глава.

— Мислех, че ще се грижа за него като се върна у дома. Каза ми, че съм едно нищо. Просто една туба с кръв. Ей така, идиотска кръвна банка. Меко казано, кучка. Че не ставам за нищо друго, освен за чукане. Каза ми, че аз не съм истинската майка. Просто си бях една кучка. Напълно износена и натъпкана в кошчето за боклук. Време било да дам път на възрастните.

Отпусна глава на масата и се разплака. Разтрих тила й, опитвах се да кажа нещо успокоително. Дори и в това състояние тя реагира инстинктивно на мъжкото докосване. Вдигна лице и ме обля с отровена, интимна усмивка, като се облегна напред и показа върха на гърдите си.

Поклатих глава и тя се оттегли засрамена.

Толкова й съчувствах, че чак усетих болка. Вече бях изрекъл терапевтичните си думи, но сега бе дошъл моментът за обработка. Момчето в задната стаичка се нуждаеше от помощ. Бях готов да го измъкна оттам пряко волята й, но исках да предотвратя друго отвличане. В името на двамата.