Читать «Кръвна проба» онлайн - страница 129

— Нали не го отвлече ти от болницата? Обичаш го достатъчно, за да го изложиш на такава опасност.

— Така е — каза с мокри очи. — Те го направиха. За да не ми позволят да му бъда майка. През всичките тези години ги оставих да се държат с мен като с боклук. Стоях настрана, докато те го отглеждаха. Не му казах нищо по въпроса, защото се страхувах, че това ще го отблъсне. Твърде много е за едно малко момче да понесе подобно нещо. Умирах вътрешно през цялото време. — Тя сложи една от лепкавите си ръце на сърцето си, с другата взе бутилката и изпразни до дъно съдържанието й. — Но когато се разболя, нещо ме преряза. Сякаш бях прегазена от влак върху релсите. Трябваше да потърся правата си. Измислих го, докато стоях при него в полиетиленовата капсула и го гледах как спи. Моето бебе. Накрая реших да го направя. Накарах ги да ме изслушат — една нощ, в мотела. Казах, че лъжите са продължили твърде дълго. Дошло е моето време да се грижа за бебето. А те — не, не те, а той ми се присмя, направи ме на нищо, каза, че няма да стане, че говоря глупости. Каза, че освен да се чукам, друго не умея. Ако се махна от очите им, щяло да бъде най-добре за всички. Този път не се хванах на въдицата. Болката отвътре бе много силна. Върнах им го тъпкано. Казах им, че са престъпници. Грешници. Че ра… болестта е наказание от бога за стореното от тях. Те не ставаха за нищо. И че ще разкажа на всички. На докторите, на сестрите. Те ще ги изритат и ще предадат моето бебе на истинската му майка, когато разберат.

Ръцете й трепереха, докато стискаше чашата. Минах зад нея и ги успокоих в моите.

— Мое право е — извика тя като извиваше главата си и молеше за потвърждение.

Кимнах утвърдително и тя рухна на гърдите ми.

По време на посещението на Барън и Дилайла в болницата, Ема Суоуп се оплакала, че болничното лечение разделя семейството. Сектантите много прибързано го схванали като намек за физическата изолация на пациентите в отделението за лечение с ламинарен поток. Но жената се притеснявала за нещо далеч по-сериозно. Семейството рискувало да бъде разделено непоправимо, както гилотината отделя главата от тялото.

Вероятно вече е знаела, че раната е твърде дълбока, за да бъде излекувана. Но тя и мъжът й опитали някак да я закърпят, да предотвратят изтичането на грозната тайна вън от фамилията като отвлекат детето.

— Измъкнаха го зад гърба ми — каза Нона, като извиваше ръката ми и бе забила дългите си зелени нокти в дланта ми. Ядът отново проникваше в нея. Тънък слой пот се появи над плътните красиви устни.

— Като идиотски крадци. Тя се преоблякла като техник от отделението за облъчване. С маски и престилки успели да се промъкнат през пералнята. Свалили го до партера с обслужващия асансьор и после го извели през страничен изход. Крадци. Върнах се в мотела, а те и тримата бяха там. Бебенцето ми лежеше в леглото, толкова мъничко и безпомощно. Те приготвяха багажа и се шегуваха колко лесно успели да го откраднат. Как никой не успял да я познае под маската, защото въобще не й обърнали внимание. Как измамили болницата. Той продължаваше да дрънка за смога и мръсотията. Опитваше се да оправдае онова, което бяха направили.