Читать «Кръвна проба» онлайн - страница 127

Потупах я по гърба и й помогнах да седне на стола. Взе бутилката със себе си. Седнах насреща й и изчаках да спре да хрипти, преди да продължа.

— Започнало е със серия експерименти. Фаталното нещо се е оказало кръвосмешението и присаждането между растения от един и същи род. Просто фатално за момента. Но не е било нищо криминално, докато не забелязал, че ти си пораснала.

Тя отново напълни чашата си, отметна глава назад и изля спиртната течност в гърлото си. Поведението й бе пародия на твърдост.

Още веднъж тя не успя да бъде твърда. И както Маймън си бе спомнил, тя бе едно малко, красиво и червенокосо момиченце, усмихнато и дружелюбно. Проблемът наистина се бе появил след навършване на дванайсетата й година. Но самият той не знаеше защо. Аз обаче знаех.

Тя бе влязла в пубертета три месеца преди дванайсетия си рожден ден. Суоуп бе записал датата, когато бе открил факта. („Еврика, Аннона разцъфна. Все още не е достатъчно развита в интелектуално отношение, но каква е физическата й красота! Първокласна стока…“)

Увлякъл се беше от промените в тялото й. Записвал ги беше в дневника с ботанически термини. Докато наблюдавал развитието на момичето, в останките от клетия му мозък се зародил чудовищен план. Част от него все още била организирана и дисциплинирана, а умът му — аналитичен, като на д-р Менгеле. Възприел прелъстяването като усъвършенстване на научен опит.

Първата стъпка била в дехуманизирането на жертвата. С цел да оправдае насилието, той я декласифицирал в съзнанието си — момичето повече не било негова дъщеря, дори личност, а просто разновидност на нов екзотичен вид същества. „Аннона Зингибър“. Рижавата аннона. Пестик, който трябвало да бъде опрашен. После се появило ликуващото извращение на самото престъпление: ежедневните разходки из гората зад оранжерията не били кръвосмешение, а само нов интригуващ проект. Последното изследване на кръстоската между същества от един и същи род.

Всеки ден очаквал с нетърпение нейното завръщане от училище, за да я хване за ръка и заведе в тъмното. След това постилането на килима върху земята, осеяна с борови иглички и обичайното отхвърляне на протестите й. Половин година на ежедневни репетиции — интензивен семинар по фелацио и накрая влизане в младото тяло — разпръскване на семената в земята.

Вечерите си посветил на записване на всички данни. Качвал се на тавана и споделял в дневника си всичко, без да спестява и най-незначителната подробност. Точно като всеки друг изследовател.

Според тетрадките му, той държал жена си в течение на напредъка на експериментите. Отначало тя се опитала да протестира, после започнала мълчаливо да се съгласява. Следвала заповедите.

Забременяването на момичето не било случайност. Напротив — такава била крайната цел на Суоуп, дозирана и пресметната. Той бил търпелив и методичен. Изчакал да порасне още малко — да стане на четиринайсет — и да я оплоди, така че здравето на ембриона да се оптимизира. Стриктно отбелязвал менструалния й цикъл, за да се ориентира за овулацията. Въздържал се от сношение няколко дни, за да увеличи количеството на спермата.