Читать «Кръвна проба» онлайн - страница 130

Тя ми се доверяваше. Време бе за нов опит да я убедя да тръгне доброволно с мен, докато извеждах сина й оттам.

Но преди да успея да продумам, вратата се отвори с трясък.

24.

Дъг Кармайкъл пропълзя през вратата като командос от някой екшън. Ръката, с която бе блъснал вратата, държеше пушка. В другата стискаше двустранно наточена брадва, сякаш бе детска играчка. Носеше облекло на танкист — мрежесто черно покривало, което излагаше на показ идеално оформените му мускули. Краката му, едри и възлести, покрити с къдрави руси косми, бяха обути в бели бермуди за плаж. Коленете му имаха неправилна форма, целите в бучки — белези от сърфа. Червеникаворусата брада бе старателно подрязана, а тънката напластена коса — прецизно подредена със сешоар.

Само очите му се бяха променили от деня, в който го видях за пръв път. Онзи следобед във Винъс цветът им напомняше безоблачно небе. Сега гледах чифт бездънни черни ями: разширени зеници, заобиколени от тънки кръгове лед. Очи на луд, които изследваха караваната като шареха между бутилката „Садърн Комфорт“, пияното момиче и мен.

— Би трябвало да те убия веднага, затова че си я налял с тази отрова.

— Не съм. Сама си я взе.

— Млъквай!

Нона направи опит да се изправи, но не можа да се задържи на краката си.

Кармайкъл ме посочи с пушката.

— Сядай на земята, там срещу стената и си подложи ръцете под задника. Добре. Сега стой мирно, или ще се наложи да ти причиня болка. — Обърна се към Нона: — Ела тук, сестричке.

Тя се приближи до него и се олюля над бедрото му. Една огромна ръка обгърна раменете й, сякаш да я предпази от непредвидена опасност. Това бе ръката със секирата.

— Направи ли ти нещо, бебчо?

Тя ме погледна. Знаеше, че е мой съдник, премисляше отговора си. Накрая поклати засрамено глава.

— Не, държа се прилично. Просто говореше. Иска да води Ууди в болницата.

— Как ли пък не — изсъска Кармайкъл. — Такъв е пъкленият им план — да тъпчат хората с отрова и да си прибират банкнотките.

Тя го погледна.

— Не знам, Дъг, болестта не се оправя.

— Даде ли му витамин C?

— Точно както ми каза.

— Ами ябълката?

— Не я изяде. Много му се спеше.

— Опитай пак. Ако не му се яде ябълка, има праскови и сливи. И портокали. Тези продукти са съвсем пресни, току-що набрани и напълно естествени. Давай му плодове и течности заедно с витамините и ще видиш, че температурата ще спадне.

— Момчето е в опасност — рекох аз, — нуждае се от нещо повече от витамин C.

— Казах ти да млъкваш. Или искаш веднага да свърша с теб?

— Не мисля, че иска да ни причини нещо лошо — каза момичето с хрисим глас.

Той й се усмихна с необикновена топлота, примесена с благосклонност.

— Ти иди при момчето, сестричке. Приготви му храната.

Тя се опита да каже нещо, но Кармайкъл я прекъсна със светкавична усмивка и подкрепи жеста с кимване. Тя примирено изчезна зад завесата.

Когато останахме сами, той затвори вратата на караваната с ритник и седна срещу мен, с гръб към стената. Гледах като втрещен двойното дуло на пушката — смъртоносни осем милиметра.