Читать «Косът» онлайн - страница 4

— Къде си ходил, жалка гадинко? — прошепва момчето — В кой свят си ходил и защо си се върнал отново? — А косът стои и сякаш се усмихва, защото клюнът му потреперва победоносно.

— Виж тук, малки Бари — сякаш програква птицата — Виж какво съм ти донесъл — и избутва парчето месо. Откъснатият показалец. Десен или може би ляв. — Виждаш ли този пръстен, Бари? — пита косът и очите му тъмнеят кръвнишки — Ти не можеш да четеш, но аз ще ти кажа какво пише на него. Пише „на Питър Остин с любов“. На Питър Остин с любов, а Бари? Това името на татко ли беше, а? Името на татко. Ей Бари, върни се! Защо бягаш, къде отиваш? Бари!

Бари изтича в стаята и залости вратата. Това не беше истина, това не можеше да бъде вярно. Косът трябваше да си отиде. Веднага!

После няколко пъти преравяха кашона, но не откриха нито отрязан пръст, нито пък пръстена сред парцалите. Майкъл се посмя, каза, че Бари е страхливец и с това въпросът се приключи. За всички, но не и за Бари. Той знаеше. Разбираше всичко много добре. Можеше да прочете и разгадае, какво значи тази тъмнина в очите на коса. Значеше болка. Значеше злоба и ужас. Косът носеше смърт. Той бе виновен. Косът бе убил баща му преди една година. Бе го убил, а сега танцуваше над трупа му. Кълвеше очите му и късаше пръстите на ръцете му. „Тръгнал Кос, гол и бос…“ пееше птицата всяка нощ в мрака, там където се чувстваше най-добре. Духаше ли вятър, косът се смееше. Валеше ли сняг, косът тържествуваше. Умреше ли някой, косът пееше. И пак „Тръгнал кос, гол и бос…“. Бари загуби съня си. Всяка нощ слушаше това. Всяка нощ, той тръпнеше в уплаха. Чакаше да заспи и си представяше как косът отвежда и него в своето царство. Без значение къде, важното бе, че владенията му се простираха отвъд. Една единствена дума.