Читать «Косът» онлайн - страница 2

— Но Майкъл — опита се да се противопостави Бари — Страх ме е от тази птица.

— Достатъчно! Не ща да те слушам повече! Отнасям го вкъщи, пък ти ако искаш идвай с мен.

Така бяха намерили коса само преди две седмици. А по-добре да не го бяха намирали! Прибраха се вкъщи и веднага го изнесоха на терасата. Живееха в малък апартамент — стая, хол и кухня. Терасата гледаше към парка, в който играеха. Балконът беше на осмия, последен етаж и бе дълъг поне десет метра. Майкъл беше взел някакъв празен кашон, бе покрил дъното му с парцали за бърсане на прах и бе положил коса в импровизираното гнездо.

— Ще изчакаме да се върне мама — каза Майкъл — тя ще знае с какво да го нахраним.

— Мама ще се ядоса — отвърна му Бари

— Не, няма!

— Казвам ти, ще се ядоса и то много.

— Млъквай! — извика Майкъл. Косът в кашона се размърда. Надигна главата си и очите му се отвориха широко. Черното блесна под клепачите. Клюнът му се разтвори и от дъното на гърлото му се откъсна отчаян писък. Изтръгна се с мъка и се заудря в картонените стени. Птицата пропищя още няколко пъти. Беше гладна.

— Виждаш ли какво става! — попита раздразнено Майкъл — уплашихме птичето с нашите викове. — После бръкна в кутията и извади коса. Обхвана го нежно с ръце и го поднесе към лицето си — Успокой се птиче! — сякаш изчурулика Майкъл. В замяна получи, само едно навъсено „гра-а-а“. Птичката мърдаше между дланите на момчето, крачетата й се опитваха да ритат. Майкъл погали коса по крилото. Наистина беше счупено. После сложи птичето обратно и затвори кашона. — Ще чакаме мама — отсече напористо Майкъл — Тя ще ни каже какво да правим.

Нахраниха коса с малко хляб, който той погълна на няколко пъти. Майката на двете момчета се съгласи да задържат птицата и похвали Майкъл за решението. Бари се ядоса и разплака, изхленчи нещо, че косът го плашел и че щяло да е по-добре, ако баща им бил жив, за да го защити. После изтича в детската стая и се качи на леглото, като зарови очи в пухената си възглавница. Бродерията с Мечо Пух подгизна от сълзите му. Косът обаче се чувстваше добре. Беше му хубаво, че се намира на сигурно място. Беше му хубаво, че го хранят, докато той не може да лети. Беше още малка птица, но много скоро щеше да порасне. Крилото му щеше да заздравее и той да се научи да лети. Сега обаче още беше рано — а и бе намерил прекрасно семейство, което да го пази.

Бари беше на пет годинки, а Майкъл на седем. Баща им бе умрял преди година. Връщал се късно през нощта с кола, но бил много уморен и само за секунда притворил очи. Само за една кратка секунда се отпуснал, но това било достатъчно. Когато ги отворил, срещу него вече се носел, огромен камион, а фаровете му, накарали очите отново да се присвият. Успели да разпознаят баща им само по някакъв пръстен, с издълбано „на Питър Остин с любов“. Но това беше станало преди година. Беше изминала една пълна година. Тогава се бе появил косът и беше донесъл онова нещо. Никой не знаеше за него — никой, само Бари, косът и Мечо Пух, който се смееше от разноцветните конци на бродерията.