Читать «Косът» онлайн - страница 7

Косът беше кацнал на парапета. Стоеше в далечния край върху широкия две педи сив перваз. Острите му нокти се впиваха в боядисания бетон и отронваха част от боята. Косът стоеше и пееше: Тръгнал кос, гол и бос… чуваш ли Бари. Аз съм, твоят приятел косът. Ела при мен, Бари! Ела при мен! Ела, защото дъщеря ти е на път! И за жената има време. Но ти ела сега! Ела и ще подготвиш всичко за тяхното пристигане. Ела, Бари! Тръгни по парапета и пипни перата ми. Почувствай студенината, хладът, който лъха от тях. Порадвай им се. Ела Бари прегърни ме!" Бари тръгна по парапета. Стъпи уверено и закрачи на тридесет метра от земята. По перваз широк две педи. Косът стоеше и пееше. Погледът на Бари бе празен, а очите му премигваха лудешки. Сякаш звуците го бяха замаяли. Бари вървеше към коса — решително и напористо. Достигна края на парапета. Отдолу светът се виеше, бръмчаха коли, блестяха светофари. Отдолу, тридесет метра под Бари.

„Докосни ме с ръка!“ — пееше косът. Бари се протегна. Пръстите му се изпънаха и затрепериха. Още малко и щеше да го достигне. Мъжът се олюля и се понесе към застлания с плочки тротоар. Само две секунди преди това няколко мисли бяха пробягали едновременно в съзнанието му. — Косът — помислил си бе той — На парапета няма кос. — после няколко думи се бяха втурнали през полукълбата. — Татко, мамо, Майкъл! Малка Мери!

Двете момчета минаха под вековното дърво. Беше топло и задушно време. Скоро нямаше да вали. Едното от тях извика радостно:

— Виж там — и посочи към ствола. На земята лежеше малка птица. Беше проскубана, с пепеляво сива перушина и жълт клюн.

— Сигурно си е счупило крилото — каза другото момче.

— Не можем да го оставим тук — смили се първото.

— Хайде да го занесем в къщи.

Докато едното дете го повдигна от земята косът премигна очи и отвори клюн. Засмя се, а освен писукането отекна и песента: Тръгнал кос, гол и бос, през полето с вирнат нос…" Момчетата се загубиха зад ъгъла, смеейки се високо като стискаха коса в ръце. Щяха да го занесат в къщи, да се грижат за него. Да му дават храна и вода. А той щеше да им се отблагодари. Така, както бе правел винаги.

И пак „Тръгнал кос, гол и бос, през полето с вирнат нос…“

07.06.1999

Информация за текста

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/1342)

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:35