Читать «Картбланш» онлайн - страница 41

Стиснал в ръка валтера, Бонд претърси района и се ослуша за гласове, стъпки, или изщракване на оръжие, което зарежда патрони или освобождава предпазител, но мястото беше пусто.

Беше влязъл в тунела от южния край. Докато се придвижваше на север и се отдалечаваше от железопътния обръщател, стигна до табелка, която го разсмя. Морга.

Състоеше се от три големи стаи без прозорци, очевидно обитавани наскоро. Подът беше чист и навсякъде бяха наредени нови евтини работни маси. Източникът на пушека беше в едната стая. Бонд видя електрически кабели, прикрепени с тиксо към стената и пода. Предположи, че те осигуряват захранване за лампите и работата, която се извършваше там. Вероятно пушекът се дължеше на късо съединение.

Бонд излезе от моргата и се озова в голямо отворено пространство с двойни врати вдясно, на изток, водещи към плаца. Забеляза, че през пролука между секциите прониква светлина — възможен път за бягство — и запомни мястото и колоните, които можеше да му осигурят прикритие, в случай че се наложеше да се измъкне под обстрел.

На пода бяха занитени стари стоманени маси, боядисани в черно и кафяво, всяка с отделно оттичане. Разбира се, за аутопсии.

Бонд продължи към северния край на сградата, където имаше няколко малки стаи с прозорци с решетки. Табелката обясняваше защо: „Психиатрично отделение“.

Той опита вратите, водещи към партера, откри, че са заключени, и се върна в трите стаи до железопътния обръщател. Методичното претърсване най-после разкри източника на пушека. В ъгъла на едната стая имаше импровизирано огнище. Бонд съзря големи горящи листове, на които беше написано нещо. Опита се да вземе единия, но хартията се разпадна на пепел между пръстите му.

Внимавай — предупреди се той и се приближи до едната от жиците, минаваща нагоре по стената. Откъсна няколко парчета сребристо тиксо и ги наряза с ножа си на ивици с дължина двайсет сантиметра. След това внимателно ги притисна до сиво-черните листчета, пъхна ги в джоба си и продължи да търси. Във втората стая нещо сребристо привлече погледа му. Бонд забърза към ъгъла и откри малки метални стружки на пода. Прибра ги с друга ивица тиксо и също я пусна в джоба си.

И в следващия миг се вцепени. Сградата започна да вибрира. След миг клатенето се усили значително. Недалеч се чу бръмчене на дизелов двигател. Това обясняваше защо обектът за разрушаване беше изоставен. Работниците сигурно бяха отишли да обядват и сега се бяха върнали. Бонд не можеше да стигне до партера или по-високите етажи, без да излезе навън. Време беше да се махне оттам.

Той се върна при железопътния обръщател, за да мине обратно през тунела.

И няколко децибела спасиха черепа му от разбиване.

Не видя нападателя, нито чу дишането му или пък свистене, когато той замахна към него, но долови леко заглушаване на бръмченето на дизела, сякаш дрехите на човека погълнаха звука.

Инстинктивно отскочи назад и се размина на сантиметри с металната тръба.

Той я хвана здраво с лявата си ръка и нападателят се спъна и загуби равновесие, твърде изненадан, за да пусне оръжието си. Младият русокос мъж носеше евтин черен костюм и бяла риза, униформата на охранител. Нямаше вратовръзка. Вероятно я беше махнал в очакване на атаката. Очите му бяха широко отворени от изумление. Той отново залитна и едва не падна, но бързо възвърна равновесие и непохватно се хвърли срещу Бонд. Двамата се строполиха на мръсния под. Бонд забеляза, че човекът не е Ирландеца.