Читать «Картбланш» онлайн - страница 42
Джефри Дивър
Той скочи, стисна ръце в юмруци и пристъпи напред, но това беше лъжливо движение. Искаше да накара мускулестия мъж да отстъпи назад, за да избегне удара. Охранителят го направи и му даде възможност да извади оръжието си. Бонд обаче не стреля. Човекът му трябваше.
Изправен пред пистолета четирийсети калибър на Бонд, младият мъж се смрази, въпреки че ръката му се плъзна в сакото.
— Откажи се — студено каза Бонд. — Легни и разпери ръце.
Мъжът остана неподвижен. Потеше се от нерви и ръката му трепереше над ръкохватката на пистолета. Бонд забеляза, че е „Глок“. Телефонът на охранителя започна да бръмчи. Той погледна към джоба на сакото си.
— Легни! Веднага!
Ако се наложеше да стреля, Бонд щеше да се опита само да рани мъжа, но можеше и да го убие.
Телефонът престана да звъни.
— Сега — спусна ръка Бонд и се съсредоточи върху дясната китка на нападателя, близо до лакътя.
Русокосият, изглежда, щеше да се подчини. Раменете му се отпуснаха и на призрачната светлина очите му се разшириха от страх и несигурност.
В същия миг към мястото се приближи булдозер и от тавана се посипаха тухли и пръст. Голям камък удари Бонд. Той трепна и отстъпи назад, като мигаше, за да премахне прахоляка от очите си. Ако беше по-голям професионалист или по-малко паникьосан, нападателят щеше да извади оръжието си и да стреля, но той не го направи, а се обърна и хукна към тунела.
Бонд зае предпочитаната от него поза за фехтовка левият крак, изнесен напред, а десният перпендикулярно отзад. Хвана пистолета с двете си ръце и произведе оглушителен изстрел, който улучи мъжа в прасеца. Човекът изкрещя и тупна тежко на земята на десетина метра от входа на тунела.
Бонд се завтече след него. Трусовете и бръмченето се засилиха и от стените паднаха още тухли, а от тавана се посипаха водопади от мазилка и прахоляк. Бетонна топка се приземи върху раненото рамо на Бонд, който изръмжа от болка, но продължи да върви в тунела. Нападателят беше на земята и пълзеше към пролуката, откъдето проникваше слънчева светлина.
Булдозерът беше над главата на Бонд.
До охранителя оставаха само десетина метра. Бонд трябваше да му сложи турникет, да го изкара от тунела и да го разпита.
Но със зашеметяващ трясък меката светлина на пролетния ден в края на тунела помръкна и бе заменена от две пламтящи бели очи, които блеснаха в прахоляка. Спряха се и после, сякаш принадлежаха на лъв, съзрял плячка, леко се отместиха и се насочиха право към Бонд. Булдозерът ожесточено изрева и безмилостно заора напред, тласкайки кал и камъни пред себе си.
