Читать «Картбланш» онлайн - страница 40

Ниъл Дън даваше инструкции по мобилния си телефон на шофьора на камиона, който преди малко беше тръгнал, как най-добре да скрие устройството. Указанията бяха точни и подробни, в съответствие с характера му и естеството на страховитото оръжие.

Въпреки че ирландецът го караше да се чувства неспокоен, Хидт беше благодарен, че пътищата им се бяха пресекли. Нямаше да напредне толкова бързо и благополучно без него. Хидт го наричаше „човека, който мисли за всичко“ и наистина беше така. Ето защо Северан Хидт с удоволствие се примиряваше с тайнственото мълчание, студените погледи и тромавата конструкция на железния робот, какъвто представляваше Ниъл Дън. Двамата си сътрудничеха успешно, въпреки че партньорството им беше иронично — инженер, чиято функция е да строи, и вехтошар, чиято страст е разрушението.

Какви любопитни създания са човешките същества! Предсказуеми само в смъртта. И верни също само тогава — разсъждаваше Хидт, но сетне прогони мисълта.

На вратата се почука точно когато Дън затвори телефона. На прага стоеше Ерик Янсен, охранителят в „Зелена инициатива“, който ги беше закарал до град Марч. Лицето му беше обезпокоено.

— Господин Хидт, господин Дън, някой влиза в сградата.

— Какво? — излая Хидт.

— Минал е през тунела.

Дън избълва като картечница няколко въпроса. Сам ли е натрапникът? Янсен засякъл ли е някакви комуникации? Наблизо ли е колата му? Има ли необичайно движение в района? Въоръжен ли е човекът?

Отговорите предположиха, че неканеният гост действа сам и не е от Скотланд Ярд или силите за сигурност.

— Засне ли го? Огледа ли го добре? — попита Дън.

— Не, сър.

Хидт щракна с дъгите нокти на пръстите си.

— Мъжът със сърбите от снощи? — обърна се той към Дън. — Детективът?

— Не е невъзможно, но не ми е ясно как би могъл да ни проследи дотук.

Дън се втренчи през мръсния прозорец на караваната, сякаш не виждаше сградата. Хидт знаеше, че ирландецът чертае план наум. Или вероятно преразглежда план, вече подготвен, в случай на подобно непредвидено нещо. Дън дълго стоя неподвижно. Накрая извади пистолета си, направи знак на Янсен да го последва и излезе от караваната.

Тринайсета глава

Миризмите на мухъл, гнилост, химикали, масло и петрол бяха непоносими. Бонд се помъчи да не кашля и примигна, за да прогони сълзите. Очите му пареха. И пушек ли съзираше?

Мазето на болницата нямаше прозорци. Само слаба светлина се процеждаше от входа на тунела. Той запали фенерчето си. Намираше се до железопътен обръщател, предназначен да завърта малки локомотиви, след като докарат припаси или пациенти.