Читать «Картбланш» онлайн - страница 43
Джефри Дивър
Бонд извади пистолета си, но нямаше мишена. Греблото на машината беше вдигнато високо и предпазваше кабината на шофьора. Булдозерът неумолимо пълзеше напред и блъскаше пръст, тухли и други отломки.
— Не! — извика раненият охранител, докато машината се движеше към него. Шофьорът не го виждаше или не му пукаше, че човекът може да умре.
Охранителят изкрещя и изчезна под лавината от камъни. Миг по-късно тракащите вериги се превъртяха над мястото, където той беше заровен.
Фаровете скоро угаснаха, задръстени от отломките, и настъпи непрогледен мрак. Бонд щракна фенерчето си и побягна към железопътния обръщател. Спъна се на входа и падна. Пръст и тухли го затрупаха до глезените и след това до прасците.
След миг затънаха коленете му.
Булдозерът зад него продължаваше да оре напред и да изблъсква калните развалини по-навътре в стаята. Скоро Бонд беше засипан до кръста. Още трийсетина секунди и щеше да бъде покрито лицето му.
Тежестта на планината от отломки обаче се оказа твърде голяма за булдозера или пък той се беше ударил в основите на сградата. Приливът престана да се движи напред. Преди шофьорът да успее да маневрира за по-добра опорна точка, Бонд се изрови и се измъкна от помещението. Очите му пареха, белите му дробове агонизираха. Плюейки прах и песъчинки, той запали фенерчето и освети тунела. Беше затрупан.
Забърза обратно през трите стаи без прозорци, откъдето беше взел овъглените късчета хартия и металните стружки, и спря до вратата, водеща към залата за аутопсии. Бяха ли затворили изхода, за да го вкарат в капан? Той завинти заглушите ля на валтера си.
Пое си дълбоко въздух няколко пъти, бързо бутна вратата и приклекна в отбранителна позиция за стрелба. Държеше фенерчето в лявата си ръка, сложена върху дясната, която стискаше пистолета.
Пред него зейна огромният празен коридор. Двойните врати, през които беше видял, че прониква светлина, бяха затрупани. Булдозерът беше изсипал тонове пръст върху тях.
В капан…
Бонд хукна към по-малките стаи в северната част на мазето, психиатричното отделение. Най-голямата по всяка вероятност имаше врата, която обаче беше здраво залостена. Бонд застана под остър ъгъл, насочи валтера и изстреля четири куршума в металната ключалка и после още четири в пантите.
Това нямаше ефект. Оловото не можеше да се пребори със стоманата. Бонд презареди и пъхна празния пълнител в левия си джоб, където винаги държеше изразходваните пълнители.
Той оглеждаше прозорците с решетки, когато силен глас го накара да подскочи:
—
Бонд се завъртя и потърси мишена, но гласът се разнасяше от високоговорител на стената.
—
Последното изречение на записа се повтори на холандски, полски и украински.
Предупреждение?
— Евакуирайте се незабавно! Опасност! Поставени са експлозиви!
