Читать «Картбланш» онлайн - страница 39

Той огледа буренясалото поле пред сградата. Плацът беше отзад. Не видя никого, извади ножици за тел и сряза дупка в оградата, като си мислеше колко умно е да се използва сградата за тайни срещи, свързани с Инцидент 20. Мястото скоро щеше да бъде изравнено със земята и всички веществени доказателства за използването му щяха да бъдат унищожени.

Наблизо нямаше работници, но присъствието на черната кола предполагаше, че има някого вътре. Бонд потърси задна врата или друг дискретен вход и след пет минути откри дупка в земята, дълбока три метра, причинена от срутването на подземен тунел за доставки. Той се спусна надолу и запали фенерчето. Тунелът, изглежда, водеше към мазето на болницата, която се намираше на петнайсетина метра.

Бонд тръгна и забеляза стари напукани тухлени стени и таван. Две тухли се откъртиха и с трясък паднаха на земята. Долу имаше тесни релси, ръждясали и покрити с кал на места.

На половината път в мрачния тунел върху главата му се посипаха камъчета и поток от влажна пръст. Той вдигна глава и видя, че два метра над него таванът е набразден като напукана яйчена черупка. Имаше такъв вид, сякаш ако го пернеше с ръка, щеше да се срути.

Неприятно място, където да те погребат — помисли си Бонд и после се усмихна иронично. — Но пък къде ли е приятно?

* * *

— Отлична работа — каза Северан Хидт на Ниъл Дън.

Те бяха сами в караваната на Хидт, паркирана на стотина метра от мрачната британска военна болница край град Марч. Тъй като екипът на „Геена“ беше под натиск да довърши работата до утре, Хидт и Дън бяха спрели разрушаването сутринта и се бяха погрижили работниците да стоят настрана. Повечето служители на Хидт не знаеха за „Геена“ и той трябваше много да внимава, когато двете операции се застъпваха.

— Доволен съм — монотонно отговори Дън с тона, с който реагираше на почти всичко похвали, критики или безпристрастни забележки.

Екипът беше заминал с устройството преди половин час, след като го сглоби с материалите, които Дън донесе. Щеше да бъде скрито в тайна квартира наблизо до петък.

Хидт беше обиколил последната сграда, която трябваше да бъде съборена болницата, построена преди повече от осемдесет години.

Разрушаването на стари сгради носеше на „Зелена инициатива“ огромни суми пари. Фирмата печелеше от хора, плащащи ѝ да разруши постройки, които вече не искат, и да извади от развалините неща, които други хора искаха — дървени и стоманени греди, жици, алуминиеви и медни тръби чудесна мед, мечтата на вехтошаря. Интересът на Хидт към разрушаването обаче не беше само финансов. Той изследваше старите сгради, изпаднал в напрегнат екстаз, както ловец се втренчва в нищо неподозиращо животно миг преди да произведе фаталния изстрел.

Хидт мислеше и за бившите обитатели умрелите и умиращите, които бавно линееха.

Той беше направил десетки снимки на Старата дама Смърт, докато се разхождаше из порутените коридори и мухлясалите стаи особено в моргата и залите за аутопсия и събираше изображения на разруха и упадък. Архивите му съдържаха фотографии на стари сгради и трупове. Имаше много, някои доста артистични, от места като Нортъмбърланд Терас, Палмърс Грийн и Северното околовръстно шосе, вече несъществуващия завод за олио „Пюра“ на Боу Крийк в Канинг Таун и Готическият кралски арсенал и Кралската лаборатория в Улуич. Снимките му на историческия кей на Ловел в Гринич, свидетелство за резултатите от агресивна занемареност, никога не пропускаха да го трогнат.