Читать «Картбланш» онлайн - страница 216

Бонд се замисли за Франшоек и Фелисити Уилинг.

Какъв ли щеше да бъде дневният ѝ ред в събота? Смяташе ли да разкаже на безпощадния наемник Джийн Терон за кариерата си на брокер на глада и да се опита да го завербува?

И ако тя наистина беше жената, за каквато я бе помислил отначало, спасителката на Африка, щеше ли той да признае, че е оперативен агент за британското правителство?

Размислите дразнеха Джеймс Бонд. За него това беше загуба на време. Изпита облекчение, когато мобилният му телефон изжужа.

— Бил.

— Ето какво е общото положение, Джеймс — каза Танър. — Войските в страните около Източен Судан вече не са в бойна готовност. Хартум разпространи изявление, че Западът отново „се намесва в демократичния процес на суверенна държава в опит да наложи феодализъм в региона“.

— Феодализъм? — усмихна се Бонд.

— Подозирам, че авторът е искал да каже „империализъм“, но се е объркал. Не разбирам защо Хартум не използва Гугъл, за да намери някой свестен журналист, както правят всички останали.

— Ами китайците? Те са лишени от големи количества петрол с отстъпка.

— Едва ли са в положение да се оплакват, тъй като са отчасти виновни за нещо, което щеше да бъде една много неприятна война. Но регионалното правителство на Източния алианс е на седмото небе. Губернаторът им подшушнал на нашия министър-председател, че ще гласуват да се отделят от Хартум догодина и ще проведат демократични избори. Искат дългосрочни икономически връзки с нас и Америка.

— И те имат много петрол.

— Гейзери, Джеймс. Почти всичката храна, която Фелисити Уилинг е смятала да раздаде, пътува обратно за Кейптаун. Световната програма по изхранването ще контролира разпределянето ѝ. Ще я изпратят на места, където има нуждаещи се. Съжалявам за Лам.

Той се изпречи на огневата линия, за да ни спаси. Трябва да бъде награден посмъртно.

— Ще се обадя във Воксхол Крос и ще им кажа. А сега, извинявай, Джеймс, но ми трябваш в понеделник. Нещо се пече в Малайзия. Има връзка с Токио.

— Странна комбинация.

— Да.

— Ще бъда при теб в девет сутринта.

— По-добре в десет. Ти беше много зает през седмицата.

Затвориха и Бонд имаше време само за една глътка бърбън, когато телефонът му отново започна да вибрира. Той погледна екрана и отговори на третото позвъняване.

— Фили.

— Джеймс, прочетох сигналите. Боже мой, добре ли си?

— Да. Денят беше труден, но изглежда оправихме всичко.

— Ти си майстор на омаловажаването. Е, оказа се, че „Геена“ и Инцидент 20 са две различни неща, а? Никога не би ми хрумнало. Как надуши това?

— Чрез аналитични взаимни зависимости, разбира се. Трябва да разсъждаваме триизмерно — сериозно отговори Бонд.

— Будалкаш ме, нали, Джеймс? — след кратко мълчание попита Фили Мейдънстоун.

— Предполагам.

Тя се засмя.

— А сега, сигурна съм, че си капнал от умора и се нуждаеш от почивка, но открих още едно парче от загадката „Стоманен патрон“. Ако те интересува.