Читать «Картбланш» онлайн - страница 218
Джефри Дивър
— В такъв случай, предлагам нещо още по-добро. Ще те заведа в един ресторант за ястия с къри на Брик Лейн, най-хубавия в Лондон. Още не са получили пълен лиценз, но може да внесем бутилка „Бордо“ от онези, за които ти спомена. Следващата събота става ли?
Тя не отговори веднага и Бонд предположи, че проверява календара.
— Да, Джеймс, ще бъде чудесно.
Той си я представи отново — буйните червени коси, искрящите ѝ златистозелени очи и шумоленето, докато кръстосваше крака.
— И ти ще трябва да си доведеш приятелка — добави Фили.
Бърбънът преседна в гърлото му.
— Разбира се — отговори машинално.
— Ти и тя, Тим и аз. Много ще се забавляваме.
— Тим. Годеникът ти.
— Може би си чул, че преживяхме труден период, но той отказа страхотна работа, за да остане в Лондон.
— Добро момче. Вразумил се е.
— Едва ли вината е негова, защото с мен се живее трудно. Но решихме да видим дали ще излезе нещо. Отдавна сме заедно. Ще пробваме в събота. Ти и Тим можете да си говорите за коли и мотоциклети. Той знае много за тях. Повече от мен.
Тя говореше твърде бързо. Освен че беше умна, Офелия Мейдънстоун загряваше бързо и отлично съзнаваше какво се беше случило между тях в ресторанта в понеделник. Тя чувстваше реалната връзка, която имаха, и дори сега мислеше, че може да се случи нещо… ако миналото не се беше намесило.
И неговото възмездие.
— Радвам се за теб, Фили — искрено каза той.
— Благодаря, ти, Джеймс.
В гласа ѝ прозвуча леко вълнение.
— Но няма да ти позволя да прекараш живота си, като буташ бебешки колички из Клапам. Ти си най-добрият офицер за свръзка, който сме имали, и ще настоявам да те използвам за всяка задача, която евентуално ми възложат.
— Ще бъда готова за теб, Джеймс, когато и където ме искаш.
Бонд си помисли, че при дадените обстоятелства изборът на думи вероятно не беше най-подходящият, и се усмихна.
— Трябва да затварям, Фили. Ще ти звънна идната седмица за анализа на Инцидент 20.
Поръча си още едно питие и щом то пристигна, изпи половината на един дъх и се втренчи в пристанището, въпреки че не виждаше много от зрелищната му красота. И разсейването му нямаше нищо общо е, съвсем малко с възобновения годеж на Офелия Мейдънстоун.
Не, мислите му се въртяха около по-важна тема.
Майка ми шпионин…
Боже мой.
Неочаквано някакъв глас прекъсна бурните му мисли.
— Закъснях. Съжалявам.
Бонд се обърна към Бхека Джордан, която седеше срещу него.
— Добре ли е
— О, да, но сестра ми ни накара да гледаме повторението на „Сгуди Снайси“.
Бонд повдигна вежда.
— Ситуационна комедия на зулуски отпреди няколко години. Смешна е.
Под отоплителното тяло на терасата беше топло и Джордан съблече морскосиньото си сако. Червената ѝ риза беше с къси ръкави и Бонд видя, че няма пудра на ръката. Белегът, причинен от бившите ѝ колеги, се виждаше ясно. Той се зачуди защо не го е скрила тази вечер.
Тя го погледна внимателно.
— Изненадана съм, че прие поканата ми за вечеря. Между другото, аз черпя.
— Не е необходимо.
— Не знам какво означава това — намръщи се Джордан.