Читать «Картбланш» онлайн - страница 214
Джефри Дивър
— Какво става там? — извика тя. — Отговорете ми!
— Няма да повтарям — грубо каза британският агент. — След пет секунди ще стрелям в ръцете ти.
Дън нямаше план за това. За пръв път неоспоримата логика на инженерството и научната механика му изневери. Неочаквано му стана забавно. Помисли си, че за пръв път ще вземе напълно безразсъдно решение, но това не означаваше, че няма да успее.
Безразсъдната вяра понякога успява.
Той отскочи встрани на дългите си крака, приклекна, завъртя се, вдигна пистолета си и го насочи към полицайката.
В тишината прозвучаха едновременно два пистолета. Гласовете им си приличаха, но имаха различна тоналност в съзвучието — нисък и висок.
Седемдесет и първа глава
Линейките и полицейските коли пристигаха. Хеликоптер на специалните части кръжеше над моторницата с наемниците, дошли да вземат Дън и Фелисити. Ярки прожектори сочеха надолу, както и дулата на две двайсетмилиметрови картечници. Един кратък откос над носа бе достатъчен, за да принуди пътниците да се предадат.
Полицейски автомобил без опознавателни знаци спря, изсвирвайки с гуми, сред облак от прах точно пред странноприемницата. Куолийн Нкози изскочи навън и кимна на Бонд. Към тях се присъединиха други полицаи. Бонд познаваше някои от акцията по-рано днес в завода на „Зелена инициатива“.
Бхека Джордан помогна на Фелисити Уилинг да стане.
— Мъртъв ли е Дън? — попита Фелисити.
Мъртъв беше. Бонд и Джордан бяха стреляли едновременно, преди дулото на беретата му да се издигне до заплашителна позиция. Той умря миг по-късно. Сините му очи бяха безжизнени в смъртта, както и в живота, въпреки че последният му поглед бе отправен към стаята, където седеше Фелисити, а не към двамата, които го застреляха.
— Да. Съжалявам — отговори Джордан с известно съчувствие. Очевидно бе предположила, че между Фелисити и Дън има и лична, освен професионална връзка.
—
Бонд разбра, че тя не тъгува за загубата на партньора си, а за разменната монета.
— Нямаш представа пред какво сте изправени — измърмори Фелисити на Джордан. — Аз съм Кралицата на помощите с храни. Аз спасявам гладуващи бебета. Може още сега да предадеш значката си, ако се опиташ да ме арестуваш. И ако пак ти е все едно, спомни си за партньорите ми. Днес ти потроши милиони долари на някои много опасни хора. Ето какво е предложението ми. Ще затворя представителството на организацията си тук. Ще се преместя другаде. Ти ще бъдеш в безопасност. Гарантирам. Ако не се съгласиш, няма да изкараш месеца. Нито семейството ти. И не си въобразявай, че ще ме тикнеш в някой таен затвор някъде. Ако се разчуе дори само намек, че южноафриканската полиция се е държала незаконно със заподозрян, медиите и съдът ще те разпънат на кръст.
— Няма да те арестуват — обади се Бонд.
— Хубаво.
— Историята, която всички ще чуят, е, че ти бягаш от страната, след като си присвоила пет милиона долара от касата на благотворителната организация. Партньорите ти няма да искат да отмъстят на капитан Джордан или на някого другиго, а ще се интересуват да намерят теб… и парите си.
