Читать «Картбланш» онлайн - страница 215

Всъщност Фелисити щеше да бъде закарана в черен обект за подробни „обсъждания“.

— Не можете да го направите! — беснееше от гняв тя и зелените ѝ очи пламтяха.

В същия миг пред сградата спря черен микробус, от който слязоха двама униформени мъже и се приближиха до Бонд. Той разпозна на ръкавите им нашивките на Специалните сили в Кралската флота, които изобразяваха един от любимите му девизи: „Със сила и хитрост“.

Това беше екипът за предаване на задържани престъпници, уреден от Бил Танър.

Единият отдаде чест.

— Капитане.

Бонд кимна. Беше цивилен и не можеше да козирува.

— Това е пакетът — погледна той Фелисити Уилинг.

— Какво? Не! — извика тя.

— Упълномощавам ви да изпълните заповед от второ ниво на проекта на ГМР с дата от неделя — добави Бонд.

— Да, сър. Имаме документите. Ще го направим.

Те отведоха съпротивляващата се Фелисити и я качиха в пикапа, който изфуча по чакъления път.

Бонд се обърна към Бхека Джордан, но тя бързаше към колата си. Качи се, без да поглежда назад, включи двигателя и потегли.

Бонд отиде при Куолийн Нкози и му даде пистолета на Дън.

— Там горе има и пушка. Сигурно ще искаш да я прибереш.

Посочи към района, откъдето беше стрелял Дън.

— Да… Семейството ми и аз често се разхождаме тук през почивните дни. Познавам добре Апостолите. Ще я взема.

Очите на Бонд проследиха колата на Джордан. Стоповете избледняваха.

— Тя си тръгна много бързо. Да не би да се ядоса заради предаването на задържаната? Нашето посолство се свърза с правителството ви. Магистрат от Блумфонтейн одобри плана.

— Не, не — отвърна Нкози. — Довечера капитан Джордан трябва да заведе угого в дома на сестра си. Тя никога не закъснява, когато се отнася до баба ѝ.

Той наблюдаваше как Бонд гледа колата на Джордан.

— Тази жена е голяма работа, нали?

— Да. Е, лека нощ, административен офицер. Обади ми се, ако дойдеш в Лондон.

— Непременно, капитан Бонд. Мисля, че в края на краищата не съм много добър актьор, но обичам театъра. Може да отидем в Уест Енд да гледаме някой спектакъл.

Последва традиционното ръкостискане. Бонд стисна ръката му, изпълни ритмично трите части на ръкуването и най-важното, погрижи се да не я пусне твърде скоро.

Седемдесет и втора глава

Джеймс Бонд седеше навън, в ъгъла на терасата на ресторанта в хотел „Тейбъл Маунтин“.

Над главата му грееха газови калорифери, които изпращаха надолу водопади от топлина. Миризмата на пропан беше странно привлекателна в хладния нощен въздух.

Той държеше тежка кристална чаша с бърбън „Бейкър“ и лед. Алкохолът имаше същия състав като „Базил Хейдън“, но беше с по-високо качество. Бонд разклати чашата, за да се разтопят кубчетата лед, макар че не беше сигурен дали иска да разрежда бърбъна след вечер като тази.

Най-после отпи и огледа масите наоколо. Всичките бяха заети от влюбени двойки. Милваха ръцете си и допираха колене, докато шепнеха тайни обещания с дъх, ухаещ на вино. Завъртаха се воали от копринени коси, когато жените накланяха глави да чуят нежните думи на придружителите си.