Читать «Картбланш» онлайн - страница 217

Успокой се — помисли си той.

Но не можа. Предател ли беше баща му или не?

— Научих самоличността на къртицата на КГБ в МИ6, онзи, който е бил убит.

— Разбирам. — Бонд си пое бавно дъх. — Кой е бил?

— Чакай малко… Къде оставих листчето? Тук беше.

Агония. Бонд се помъчи да запази спокойствие.

— Аха, ето го — каза Фили. — Името му под прикритие е било Робърт Уидърспун. Завербуван е от КГБ, докато е учил в Кеймбридж. През 1988 година е бил блъснат под влак в метрото на Пикадили Съркъс от агент на КГБ, участник в активното мероприятие.

Бонд затвори очи. Андрю Бонд не беше учил в Кеймбридж и двамата със съпругата му бяха загинали през 1990 година в планина във франция. Баща му не беше предател. Нито шпионин.

— Но открих, че и друг агент на свободна практика на МИ6 е бил убит в рамките на „Стоманен патрон“ продължи Фили. — Не е бил двоен агент, напротив, очевидно са го смятали за изключителен. Работил е в контраразузнаването и е издирвал къртици в МИ6.

Бонд завъртя думите ѝ в съзнанието си като бърбъна в чашата си.

— Знаеш ли нещо за смъртта му? — попита той.

— Пазят я в тайна, но знам, че е бил убит през 1990 година някъде във франция или Италия. Било е замаскирано като нещастен случай и на местопроизшествието е бил оставен стоманен патрон за предупреждение на другите агенти.

Устните на Бонд се разтеглиха в иронична усмивка. Оказваше се, че в крал на краищата баща му е бил шпионин, макар и не и предател, поне на родината си. Но беше ли предал семейството и сина си? Не беше ли Андрю Бонд безразсъдно смел, за да взима малкия си син на среща с вражеските агенти, които се опитваше да измами?

— Има и още нещо, Джеймс. Ти каза „смъртта му“.

— Какво?

— Ти каза „му“ за агента от контраразузнаването на МИ6, който е бил убит през 1990 година. Сигнал в архивите намеква, че агентът е бил жена.

Боже мой — помисли си Бонд. Майка му — шпионин? Моник Делакроа Бонд? Невъзможно. Но тя беше фотожурналист на свободна практика, което често се използва като неофициално прикритие за агенти. И беше много по-голяма авантюристка от баща му. Моник беше насърчила съпруга си да се занимава с планинско катерене и ски. Джеймс си спомни учтивите ѝ, но твърди откази да го вземе да я придружава на фотографските ѝ задачи.

Една майка, разбира се, никога не би изложила на опасност детето си, каквото и да препоръчва изкуството на занаята.

Бонд не знаеше какви са били изискванията за вербуване по онова време, но фактът, че Моник е родена в Швейцария, вероятно не е бил пречка да я наемат да работи.

Естествено, трябваше да направи още проучвания, за да затвърди подозрението си. И ако беше истина, щеше да намери онзи, който бе издал заповедта за убийството ѝ, и извършителя. Ала това беше лично негова мисия.

— Благодаря, Фили. Мисля, че това е всичко, което ми трябваше. Златна си. Заслужаваш Ордена на Британската империя.

— Ваучер за подарък от „Селфридж“ ще свърши работа… Ще се заредя, когато в отдела за храни има седмица на индийската кухня.

Аха, отново общият им интерес към храната.