Читать «Картбланш» онлайн - страница 210

— Не! — извика Джордан. — О, не!

Попадението сигурно вдъхна увереност на Дън, защото следващите изстрели бяха още по-близо до целта. Бонд трябваше да смени позицията си. Той допълзя обратно при Джордан, която се криеше зад резачка, чието острие беше нащърбено от куршумите на Ирландеца.

Двамата се притиснаха един до друг. Черните дупки на прозорците сякаш ги гледаха гневно. Нямаше къде другаде да отидат. Над главата на Бонд изсвистя куршум и премина звуковата бариера на сантиметри от ухото му.

Той не видя, но почувства, че Дън се приближава да произведе фаталния изстрел.

— Мога да спра това — каза Фелисити. — Пуснете ме. Ще му се обадя. Дайте ми телефон.

В същия миг проблесна дуло и Бонд бутна надолу главата на Джордан. Стената до тях експлодира. Куршумът закачи кичур коса до ухото ѝ. Тя ахна и треперейки, се притисна до Бонд. Около тях се разнесе мирис на опърлена коса.

— Никой няма да разбере, че сте ме оставили да избягам. Дайте ми телефон. Ще се обадя на Дън продължи Фелисити.

— Гори в ада, кучко! — чу се глас от другия край на стаята. — Лам стана и като се олюляваше и се държеше за гърдите, се втурна към отсрещната стена. Удари с длан електрическия ключ и пак се хвърли на пода. В странноприемницата се възцари мрак.

Бонд мигновено скочи, ритна страничната врата и хукна в шубраците да преследва плячката си.

Мислеше си, че са му останали четири патрона и един резервен пълнител.

* * *

Бонд побягна през храстите, водещи към основата на стръмната скала от хребета Дванайсетте апостоли. Тичаше на зигзаг, докато Дън стреляше по него. Въпреки че луната не беше пълна, имаше достатъчно светлина, за да вижда къде стреля, но никой от куршумите не попадна по-наблизо от три-четири крачки до Бонд.

Най-после Ирландеца престана да се цели в Бонд. Сигурно беше предположил, че го е улучил или че той е избягал да търси помощ. Целта на Дън, разбира се, не беше задължително да убие жертвите си, а да ги задържи, докато съучастниците му пристигнат. Кога ли щяха да дойдат?

Бонд се скри зад голяма скала. Нощта беше мразовита и се бе появил вятър. Дън вероятно се намираше на трийсетина метра точно над него. Снайперисткият му пост беше скала с идеален изглед към странноприемницата, подстъпите към нея… и самия Бонд, озарен от лунната светлина, ако Дън се беше навел и погледнал.

Мощно фенерче започна да предава сигнали от скалите горе. Бонд се обърна към посоката, в която беше насочено. Към брега се приближаваше моторница.

Той се запита колко ли души има на борда и с какво са въоръжени. Моторницата щеше да стигне до брега след десетина минути и съпротивата на Бхека Джордан щеше да бъде преодоляна. Дън сигурно се беше погрижил Виктория Роуд да остане задръстена за по-дълго време.

Бонд погледна към планината.