Читать «Картбланш» онлайн - страница 208
Джефри Дивър
Бонд благодари на едрия потящ се мъж за усилията му. Той никога не беше подозирал Лам, чието странно поведение произлизаше от факта, че е страхливец — беше изчезнал по време на престрелката в завода на „Зелена инициатива“, за да се скрие в храстите. Ала Бонд реши, че Лам е идеалната стръв, която да заложи на заподозряната от него Фелисити Уилинг.
Бхека Джордан също телефонира:
— Подкрепленията малко ще се забавят. Станала е голяма катастрофа на Виктория Роуд. Но Куолийн каза, че ще дойдат след двайсет-трийсет минути.
Бонд погледна Фелисити. Дори сега, докато седеше на мръсния под на порутения строителен обект, тя пак излъчваше предизвикателност като уловена в клетка разгневена лъвица.
— Как… как се досети? — попита тя.
Те чуваха успокояващите, но въздействащи звуци на Тихия океан — плисъка на вълните в скалите и крясъците на чайките. И някъде отдалеч — клаксон на кола. Странноприемницата не беше далеч от центъра на Кейптаун, но изглеждаше на цяла вселена разстояние.
— Няколко неща ме накараха да се зачудя — отговори Бонд. — Първото беше самият Дън. Защо на сметката му загадъчно бяха прехвърлени пари вчера,
Цел… реакция.
Тъй като не знаеше каква е целта на Фелисити, Бонд беше решил, че подвеждането ще бъде най-подходящата реакция.
Тя се примъкна към стената и погледна през прозореца.
В съзнанието на Бонд едновременно изплуваха няколко мисли — шарещите ѝ очи, „катастрофата“, блокирала Виктория Роуд, гениалността на Дън в планирането и клаксонът на кола, който бе прозвучал преди три минути. Това, разбира се, беше сигнал и Фелисити отброяваше времето, откакто го бе чула.
— Залегнете! — извика той и се хвърли към Бхека Джордан.
Двамата и Лам се претърколиха на пода. Куршуми разбиха прозорците и изпълниха стаята с искрящи стъкла.