Читать «Картбланш» онлайн - страница 209

Шейсет и девета глава

Бонд, Лам и Джордан намериха укритие, доколкото можаха. Не беше лесно, защото цялата северна стена на трапезарията беше открита. Резачките и другите строителни съоръжения осигуряваха някаква защита, но тримата пак бяха уязвими, тъй като лампите предоставяха на снайпериста идеална гледка към помещенията.

Фелисити се сви в ъгъла.

— Колко човека е довел Дън? — кресна ѝ Бонд.

Тя не отговори.

Той се прицели близо до крака ѝ и произведе оглушителен изстрел, който разпръсна трески в лицето и гърдите ѝ.

— Засега е само той — изпищя Фелисити и бързо прошепна: — Идват и други. Вижте, пуснете ме и…

— Млъкни!

Бонд предположи, че Дън е използвал част от парите си, за да подкупи силите за сигурност в Мозамбик да излъжат, че са го забелязали в страната, а всъщност беше останал тук да подкрепи Фелисити. И да вземе наемници да ги изведат зад граница, ако се наложи.

Той се втурна из трапезарията и фоайето, но нямаше къде да намери укритие. Внимателно се прицели и строши работните лампи, но онези на тавана още блестяха и бяха твърде много, за да хаби патрони. Дън ясно виждаше всичко вътре. Бонд се изправи, но беше възнаграден с два куршума, които прелетяха на косъм от него. Не съзря мишена. Имаше лунна светлина, но навън не се виждаше нищо от блясъка вътре. Дън стреляше някъде отвисоко, от Хребета на апостолите.

Минаха една-две минути и после още куршуми изкънтяха в стаята и попаднаха в чувалите с гипс. Вдигна се прах и Бонд и Джордан се закашляха. Той забеляза, че изстрелите дойдоха от различни ъгли. Дън си проправяше път към позиция, откъдето да започне да ги избива един по един.

— Лампите — извика Лам. — Трябва някак да ги угасим.

Електрическият ключ обаче беше в коридора към кухнята и за да стигне до него, трябваше да изтича покрай няколко остъклени врати и прозорци, предоставяйки идеална мишена на Дън.

Бонд се опита, но беше в най-уязвимата позиция и веднага щом се изправи, куршуми се забиха в колоната и инструментите до него. Той отново се хвърли на пода.

— Аз ще отида — заяви Бхека Джордан и прецени разстоянието до електрическия ключ. — Аз съм най-близо. Мисля, че ще успея. Джеймс, казах ли ти, че в университета играех ръгби? Бягах много бързо.

— Не — твърдо възрази Бонд. — Това е самоубийство. Ще изчакаме твоите полицаи.

— Няма да дойдат навреме. След няколко минути Дън ще бъде в позиция да застреля всички ни. Джеймс, ръгбито е чудесна игра. Играл ли си? — Тя се засмя. — Не, разбира се. Не те виждам да играеш в отбор.

Бонд също се усмихна.

— Ти си в по-добра позиция да ме прикриваш — обясни той. — Грамадният ти колт ще вземе страха на Дън. Тръгвам на три. Едно… Две…

— Моля ви! — неочаквано извика някой.

Бонд погледна към Лам, който продължи:

— Тези сцени с броене от филми са ужасни клишета. Глупости. В реалния живот никой не брои. Просто ставаш и отиваш!

И направи точно това. Скочи на дебелите си крака и се завтече към електрическия ключ. Бонд и Джордан се прицелиха в мрака и започнаха да стрелят, за да го прикрият. Нямаха представа къде е Дън и куршумите им едва ли щяха да го улучат. Не попречиха на Ирландеца да изстреля откос, когато Лам беше на три метра от електрическия ключ. Куршумите разбиха прозорците до него и го улучиха. Кръвта на агента оцвети пода и той залитна напред, падна и остана да лежи неподвижно.