Читать «Картбланш» онлайн - страница 212

Фелисити беше идеалната сродна душа по равнодушие. Страстта ѝ да печели пари се равняваше на неговата да създава ефективни машини.

Вечерта завърши в луксозния ѝ апартамент в Найтсбридж и те се любиха. Това несъмнено беше най-хубавата нощ в живота му.

Започнаха да работят заедно по-често. Преминаха към занимания, които бяха малко по-доходни и съвсем не толкова законни, колкото преценката дали да се отпусне кредит за строителство.

Впускаха се във все по-дръзки, сенчести и печеливши начинания, но онова другото между тях се промени, както Дън беше предполагал, че ще стане, Фелисити най-после призна, че не го приема по този начин. Да, нощта, която прекарали заедно, била чудесна и тя много се изкушавала, но се притеснявала, че това ще разруши тяхната изумителна интелектуална — не, духовна връзка. Освен това вече я били наранявали много лошо. Била птица със счупено крило, което още не било зараснало. Можело ли да останат само партньори и приятели? Ти можеш да бъдеш мой проектант…

Историята ѝ прозвуча малко неубедително, но Дън предпочете да ѝ повярва, както биха сторили мнозина, когато любимият човек измисля разказ, не толкова болезнен, колкото истината.

Бизнесът им процъфтяваше злоупотреба тук, изнудване там и Дън чакаше, защото мислеше, че Фелисити ще промени решението си. Придаваше си вид, че той също е превъзмогнал романтиката, и успя да зарови обсебеността си от нея дълбоко, скрита и експлозивна като противопехотна мина VS-50.

Сега обаче всичко се беше променило. Скоро щяха да бъдат заедно завинаги.

Ниъл Дън твърдо вярваше в това.

Щеше да спечели любовта ѝ, като я спаси. Напук на всичко. Щеше да я заведе в безопасност в Мадагаскар, където беше създал уютно гнездо за тях. Щяха да живеят много удобно.

Докато се приближаваше към странноприемницата, Дън си спомни, че Джеймс беше хванал натясно Хидт със забележката си за Исандлуана зулуското кръвопролитие през XIX век. Сега той се замисли за втората битка в онзи януарски ден, при Роркс Дрифт. Там войска от четири хиляди зулуси беше нападнала малък аванпост и лазарет само със сто и трийсет британски войници. Колкото и невъзможно да изглеждаше, британците бяха успели да ги отблъснат и бяха да̀ли минимални жертви.

Важното за Ниъл Дън в тази битка обаче беше командирът на британските войници, лейтенант Джон Чард. Той бил от Кралския инженерен корпус сапьор като Дън. Чард бе измислил план за отбрана при изключително неблагоприятни изгледи, изпълнил го беше блестящо и бе награден с Кръст „Виктория“. Сега Дън също щеше да спечели награда — сърцето на Фелисити Уилинг.

Движейки се бавно в есенната вечер, той стигна до странноприемницата, като избягваше скалната фасада и британския шпионин.