Читать «Картбланш» онлайн - страница 20

Фили се върна и фокусира очи в Бонд.

— Е, добре. На твое разположение съм. Какво имаме?

— Инцидент 20.

— А, това ли. Аз не бях в списъка на късметлиите, затова по-добре ме информирай за случая.

Също като Бонд, Офелия Мейдънстоун имаше разрешение за достъп до секретна информация от Агенцията за проучване на кандидати за въоръжените сили, Форин Офис и Скотланд Ярд, което ѝ осигуряваше неограничен достъп до свръхсекретни материали, с изключение на най-секретните данни за ядрените оръжия. Бонд ѝ разказа за Ной, Ирландеца, заплахата в петък и случилото се в Сърбия. Тя внимателно си водеше записки.

— Искам да си поиграеш на детектив. Това е всичко, с което разполагаме — даде ѝ той пазарската торбичка с късчетата хартия, които беше прибрал от горящата кола близо до Нови Сад, и слънчевите си очила. — Трябва ми установяване на самоличността — много бързо — и всичко друго, което изровиш.

Фили вдигна телефона и поиска да вземат материалите за анализ в лабораторията на МИ6 или ако това се окажеше недостатъчно, в голямата лаборатория на Управление „Специални операции“ в Скотланд Ярд.

— Куриерът идва.

Тя намери пинцета в чантата си и извади двете хартийки. Едната беше сметка от кръчма близо до Кеймбридж със скорошна дата. За жалост беше платена в брой.

На другото късче хартия пишеше: Бутс — 17 март. Не по-късно. Код ли беше или само напомняне отпреди два месеца да се вземе нещо от аптеката?

— Ами очилата „Оукли“? — Фили гледаше в чантата си.

— В средата на дясното стъкло има отпечатък от партньора на Ирландеца. В джобовете нямаше нищо.

Тя направи копия на документите, даде му единия екземпляр, запази другия за себе си и пъхна оригиналите в плика при очилата.

След това Бонд ѝ обясни за опасния материал, който Ирландеца се беше опитал да излее в Дунав.

— Искам да знам какъв е бил и какви поражения би нанесъл. Боя се, че ядосах сърбите и те няма да искат да сътрудничат.

— Ще се погрижа за това.

В същия миг забръмча неговият мобилен телефон. Бонд погледна екрана, въпреки че добре познаваше отличителното чуруликане. Вдигна.

— Мънипени — каза той.

— Здравей, Джеймс. Добре дошъл отново тук — обади се нисък женски глас.

— М.? — попита той.

— М. — потвърди тя.

Осма глава

На табелката на кабинета на последния етаж пишеше: Генерален директор.

Бонд влезе в антрето, където жена на трийсет и пет години седеше зад подредено бюро. Тя носеше бледокремава блуза и сако почти в същия оттенък като неговото. Лицето ѝ беше продълговато, красиво и царствено, а очите ѝ можеха да се променят от строги до състрадателни по-бързо от скоростна кутия на автомобил от „Формула 1“.

— Здравей, Мънипени.

— Изчакай малко, Джеймс. Той пак говори по телефона с Уайтхол.

Стойката ѝ беше изправена, а жестовете пестеливи. Всеки косъм от косата ѝ беше на мястото си. Бонд си помисли, както често правеше, че военната ѝ подготовка е оставила незаличим отпечатък. Тя беше подала оставка от Кралската флота, за да започне настоящата си работа като личен асистент на М.