Читать «Картбланш» онлайн - страница 18

Веднага щом започна да работи там, той получи и неофициално прикритие с фалшива самоличност, прости се със счетоводните таблици на „Ексел“, снабди се с тактическа екипировка и се въоръжи с .308 пушка с оптически мерник „Никон Бъкмастър“. Случваше се да облече изящно ушит костюм, купен на Савил Роу, и да отиде да играе покер с някой чеченски търговец на оръжие в частния клуб „Киев“, за да прецени охраната му като подготовка за главното събитие на вечерта — предаването и отвеждането на човека в черен обект в Полша.

Сгушена незабележимо в йерархията на Форин Офис, ГМР се помещаваше в тясна шестетажна сграда в стил „Крал Едуард“ на тиха улица близо до Девъншър Стрийт, отделена от оживената Мерилбон Роуд от безлични, но камуфлажни адвокатски кантори, офиси на неправителствена организация и лекарски кабинети.

Бонд спря пред входа на тунела, водещ към паркинга зад сградата. Погледна в скенера за идентифициране на ириса и после отново беше проверен, този път от човешко същество. Бариерата се вдигна и той премина и потърси свободно място.

Асансьорът също провери сините очи на Бонд и сетне го закара на партера. Той влезе в оръжейния офис до стрелбището и предаде заключената стоманена кутия на червенокосия Фреди Мензийс, бивш ефрейтор от Специалните военновъздушни сили и един от най-добрите оръжейници в занаята. Той щеше да се погрижи валтерът да бъде почистен, смазан и огледан за повреди, а пълнителите заредени с предпочитаните от Бонд патрони.

Тя ще бъде готова след половин час рече Мензийс. Държа ли се добре, 007?

Бонд беше привързан професионално към някои от инструментите на занаята си, но не ги персонифицираше. И да не беше така, валтерът четирийсети калибър и дори компактният полицейски пистолет „Глок Шорт“ поне щяха да бъдат „той“.

Изпълни задълженията си добре отговори Бонд.

Той се качи с асансьора на третия етаж, слезе, зави наляво и тръгна по неприветлив, боядисан в бяло коридор. Монотонността на леко олющените стени беше нарушена от репродукции на Лондон от времето на кралица Виктория и бойни полета. Някой беше освежил первазите на прозорците със зеленина изкуствена, разбира се, защото истинската би означавала наемане на външен персонал да я полива и оформя.

Бонд забеляза млада жена пред бюрото в дъното на голяма открита площ, пълна с работни станции. Върхът, помислил си беше, когато преди месец се запозна с нея. Тя беше дошла в ГМР временно, на принципа на ротацията. Лицето ѝ беше сърцевидно, с високи скули и оградено с червеникава коса в стила на картините на Данте Габриел Росети, която се спускаше на вълни от великолепните ѝ слепоочия до раменете. Малка, леко отместена встрани от средата трапчинка, която Бонд намираше за абсолютно очарователна, украсяваше брадичката ѝ. Лешниковите ѝ златистозелени очи го гледаха съсредоточено и за него фигурата ѝ беше съвършена — слаба и елегантна. Красиво изрязаните ѝ нокти не бяха лакирани. Носеше дълга до коленете черна пола и блуза с цвят на праскова и висока яка, но достатъчно тънка, за да се вижда дантелата отдолу нещо, подбрано с вкус и провокиращо. Краката ѝ бяха увити в найлон с цвета на кафе със сметана.