Читать «Картбланш» онлайн - страница 199

— Хмм. — Гласът на М. беше нехарактерно весел. — Предполагам, че можем.

Какви мисли се въртяха в главата на стареца?

— Макар да не съм сигурен, че трябва да бързаме толкова. Нека да арестуваме шефовете на всички клонове. Но не мислиш ли, че може да вкараме агенти 00 на ГМР в офисите им и да продължим още малко „Геена“ на някои места? Много ми се иска да видя какво изхвърля Руската противовъздушна отбрана край Москва. И се питам какви документи унищожава пакистанското консулство в Мумбай. Ще ми бъде интересно да разбера. Ще трябва да направим някои услуги на медиите, за да им попречим да съобщят с какво точно се е занимавал Хидт. Ще накарам момчетата от отдел „Дезинформация“ в МИ6 да разпространят мълвата, че той е бил замесен с организираната престъпност или нещо подобно. Ще бъдем уклончиви. Рано или късно истината ще се разчуе, но дотогава ще сме събрали безценни сведения.

Старата лисица. Бонд се подсмихна. ГМР влизаше в бизнеса с рециклирането.

— Гениално, сър.

— Изпратѝ всички детайли на Бил Танър и ще тръгнем оттам. — М. замълча и после изрева: — Проклетият Озбърн-Смит спря движението в Лондон. Ще ми отнеме цяла вечност, докато се прибера у дома. Не мога да разбера защо не прокараха магистралата М4 до Ърлс Корт.

Линията прекъсна.

Шейсет и четвърта глава

Джеймс Бонд намери визитката на Фелисити Уилинг и ѝ се обади в офиса, за да ѝ съобщи новината, че единият ѝ дарител е престъпник… и е загинал по време на операция по арестуването му.

Тя обаче вече беше чула. Репортерите бяха ходили при нея, за да искат изявление в светлината на факта, че „Зелена инициатива“ е дълбоко замесена с мафията и камората (Бонд си помисли, че момчетата от отдел „Дезинформация“ в МИ6 не са си губили времето.)

Фелисити беше вбесена от намеците на някои журналисти, че е знаела за лошата слава на Хидт, но с удоволствие е приемала даренията му.

— Как може да ме питат такова нещо, по дяволите, Джийн? За бога, Хидт ни даваше по петдесет-шейсет хиляди лири годишно. Това беше щедра сума, но не може да се сравни с даренията на много други хора. Бих отхвърлила всекиго начаса, ако разбера, че крои нещо незаконно. Но ти си добре, нали?

— Дори не бях там, когато са нападнали мястото. Полицаите ми се обадиха и ми зададоха няколко въпроса, докато пътувах натам. Това беше страхотен шок за мен…

— Сигурна съм.

Бонд я попита как вървят доставките на храна, Фелисити отговори, че са получили повече, отколкото са поискали. Разпределянето вече започнало в десет страни в субсахарска Африка. Имало достатъчно храна за стотици хиляди хора в продължение на месеци.

Бонд я поздрави и сетне попита:

— Не си твърде заета за Франшоек, нали?

— Дори не си помисляй, че ще се измъкнеш от уикенда сред природата, Джийн.

Уговориха се да се срещнат сутринта. Той си напомни, че трябва да намери някой да измие и лъсне субаруто, към което се беше привързал въпреки крещящия цвят и спойлера върху багажника, поставен предимно за красота.