Читать «Картбланш» онлайн - страница 201

Въпреки успеха в „Зелена инициатива“ Бонд отново се върна на жизненоважните въпроси: кой е врагът и каква е целта му?

Докато не откриеше отговорите, не можеше да измисли реакция.

Но трябваше. Не оставаше много време.

Потвърждение за инцидент в петък вечерта, на двайсети. Хиляди жертви в началото…

— Джеймс?

В ума на Бонд спирално се въртяха откъслечни факти, спомени и теории. Още веднъж, както бе направил в научноизследователската база на „Зелена инициатива“, той започна да събира всички частици информация, които знаеше, и се опита да сглоби разпокъсаните планове за Инцидент 20. Стана, кръстоса ръце зад гърба си, наведе се и пак се втренчи в листовете и бележките, с които беше отрупано бюрото.

Джордан се умълча.

— Грегъри Лам — най-сетне промълви Бонд.

Тя се намръщи.

— Какво за него?

Той отново седна.

— Ще ми трябва помощта ти.

— Разбира се.

Шейсет и пета глава

— Какво има, Джийн? Каза, че е спешно.

Те бяха сами в офиса на благотворителната организация на Фелисити Уилинг в центъра на Кейптаун, недалеч от клуба, където се бяха запознали на търга в сряда вечерта. Бонд беше прекъснал съвещание с десетина мъже и жени, доброволци, важни фактори в доставянето на храна, и я бе помолил да се видят насаме. Той затвори вратата.

— Надявам се, че ще ми помогнеш. В Кейптаун няма много хора, на които мога да имам доверие.

— Разбира се.

Двамата седяха на евтиния диван, Фелисити беше облечена в черни джинси и бяла риза. Тя се премести по-близо до Бонд. Коленете им се докоснаха.

— Първо трябва да ти призная нещо, което може да повлияе на плановете ни за Франшоек, всъщност на много планове.

Фелисити се намръщи, но кимна.

— И ще те помоля да го запазиш в тайна. Много е важно.

Проницателните ѝ очи се втренчиха изпитателно в него.

— Естествено, но моля те, казвай по-бързо. Изнервяш ме.

— Аз не съм такъв, какъвто ти казах. От време на време работя за британското правителство.

— Ти си… шпионин? — прошепна тя.

— Не, нищо толкова грандиозно. Професията ми е анализатор по сигурността и почтеността. Работата обикновено е скучна.

— Но ти си един от добрите.

— Може да се каже.

Фелисити облегна глава на рамото му.

— Когато каза, че си консултант по сигурността в Африка, това обикновено означава наемник. Ти отрече, но аз не ти повярвах.

— Това беше прикритие. Разследвах Хидт.

На лицето ѝ се изписа облекчение.

— А аз те помолих да се промениш. Сега си съвсем различен от онзи, за когото те мислех. Промени се на сто и осемдесет градуса.

— Човек често го прави — иронично отбеляза Бонд.

Тя се усмихна.

— Това означава, че… не си Джийн? И не си от Дърбан?

— Не. Живея в Лондон. — Той протегна ръка. — Името ми е Джеймс. Приятно ми е да се запознаем, госпожице Уилинг. Сега ще ме изхвърлиш ли?

Фелисити се поколеба само за миг, а после го прегърна и се засмя.