Читать «Картбланш» онлайн - страница 200

Бонд се облегна назад, наслаждавайки се на веселия ѝ глас и спомена за времето, прекарано с нея. Замисли се и за бъдещето.

Ако ходиш на съмнителни места, може ли да направиш така, че да не отиваш на най-опасните?

Той се усмихна, перна с палец визитката ѝ, а после я прибра и пак нахлузи ръкавиците, за да продължи да рови в документите и компютрите и да си води записки за офисите на „Зелена инициатива“ и операция „Геена“, които да изпрати на М. и Бил Танър. Труди се още час и нещо и накрая реши, че е време за питие.

Протегна се.

Спусна ръце и в същия миг почувства внезапно разтърсване някъде дълбоко в себе си. Познаваше това усещане. Случваше се понякога в света на шпионажа, необятния океан от подтекст, в който малко неща са такива, каквито изглеждат. Често източникът на обезпокоителното усещане беше подозрението, че някое основно предположение е погрешно, вероятно катастрофално погрешно.

Докато преглеждаше записките си, той усети, че започва да диша по-бързо и устните му пресъхват. Ритъмът на сърцето му се ускори.

Отново прелисти стотици документи, а после взе мобилния си телефон и изпрати на Фили Мейдънстоун приоритетно искане. Докато чакаше отговора, стана и закрачи из малкия кабинет. Съзнанието му гъмжеше от мисли, които кръжаха и връхлитаха като бесните чайки над Секция „Изчезване“ в „Зелена инициатива“.

Фили отговори и Бонд грабна телефона си, прочете съобщението и бавно се облегна назад на неудобния стол.

Над него падна сянка. Той вдигна глава и видя Бхека Джордан.

— Джеймс, донесох ти кафе. В истинска чаша.

Чашата беше украсена с усмихнатите лица на играчите от „Бафана Бафана“, издокарани в най-хубавите си футболни екипи.

Бонд не каза нищо, нито взе кафето и Джордан остави чашата на бюрото.

— Джеймс?

Той знаеше, че лицето му издава тревогата, която го изгаря отвътре.

— Мисля, че съм изтълкувал всичко погрешно — промълви Бонд.

— Какво имаш предвид?

— Всичко за „Геена“ и Инцидент 20.

— Обясни ми.

Той се наведе напред.

— Първата засечена информация беше, че някой на име Ной е замесен в днешното събитие, в резултат на което ще има много жертви.

— Да — седна до него тя. — Северан Хидт.

Бонд поклати глава и посочи кашоните с документи на „Зелена инициатива“.

— Прегледах почти всеки проклет лист и повечето мобилни телефони и компютри. Никъде не се споменава за Ной. Не чух това име на нито една от срещите си с Хидт и Дън. Ако това е бил неговият прякор, защо изобщо не се появи? Хрумна ми да се свържа с колега от МИ6. Тя борави много добре с компютрите. Знаеш ли какво е метадата?

— Информация, скрита в компютърните файлове, описателната информация на файла. Осъдихме министър от правителството за корупция благодарение на това.

Бонд кимна към телефона си.

— Колегата ми прочете шестте бележки в интернет, които намерихме и в които се споменава, че прякорът на Хидт е Ной. Метадатата във всяка от тях показа, че са написани и качени тази седмица.

— Също както ние качихме информацията за Джийн Терон, за да ти създадем легенда.

— Точно така. Направил го е истинският Ной, за да ни накара да се съсредоточим върху Хидт. И това означава, че Инцидент 20 с хилядите жертви не е бил взривът в Йорк. „Геена“ и Инцидент 20 са два различни плана. Ще се случи нещо друго. И то скоро — довечера. Това пишеше в първия имейл. Които и да са, онези хора все още са в риск.