Читать «Картбланш» онлайн - страница 196
Джефри Дивър
— Недей, Джесика. Ела тук при мен.
Той я поведе да се скрият зад булдозер. Бхека Джордан се присъедини към тях.
— Той е мъртъв… Мъртъв е… — притисна Джесика глава до рамото на Бонд.
Джордан откачи белезниците от колана си.
— Тя се опита да ми помогне — напомни ѝ Бонд. Сигурен съм, че не знае с какво се е занимавал Хидт.
Джордан прибра белезниците.
— Ще я закараме в участъка и ще вземем показанията ѝ. Мисля, че няма да бъде необходимо да искаме повече от нея.
Бонд сложи ръце на раменете на Джесика.
— Благодаря ти, че ми помогна. Знам, че ти е било трудно.
Тя дишаше дълбоко. След малко се успокои и попита:
— Кой го застреля?
— Дън.
Джесика не изглеждаше изненадана.
— Никога не съм го харесвала. Северан беше темпераментен и импулсивен. Не обмисляше задълбочено нещата. Ниъл разбра това и го изкуши с уменията си да планира и с интелигентността си. Смятах, че Северан не трябва да му има доверие, но нямах смелостта да му го кажа.
Тя затвори очи.
— Свърши добра работа с молитвите.
— Да, твърде добра — мрачно промълви Джесика.
Шията и лицето ѝ бяха изцапани с ярки ивици от кръвта на Хидт и Бонд осъзна, че за пръв път вижда някакъв цвят на лицето ѝ. Той я погледна в очите.
— Познавам хора, които ще ти помогнат, когато се върнеш в Лондон. Те ще поддържат връзка с теб. Ще се погрижа за това.
— Благодаря — смотолеви Джесика.
Една полицайка я отведе.
Бонд се стресна от мъжки глас наблизо.
— Чисто ли е?
Той се намръщи, като не видя никого, но после разбра, че Грегъри Лам още е зад контейнера.
— Чисто е.
Агентът излезе от скривалището си.
— Внимавай. Има кръв — предупреди го Бонд, когато Лам едва не я нагази.
— Боже мой! — измърмори агентът и пребледня, сякаш щеше да повърне.
— Искам да знам докъде се простира „Геена“ каза Бонд на Джордан, без да му обръща внимание. Можеш ли да накараш полицаите си да вземат всички документи и компютри от отдел „Научни изследвания и разработки“? Ще ми трябва и екипът ти по компютърни престъпления, за да разбие паролите.
— Да, разбира се. Ще ги занесем в управлението. Може да ги прегледаш там.
— Аз ще се заема с това — обади се Нкози.
Бонд му благодари. Овалното лице на мъжа не изглеждаше толкова иронично шеговито и уверено, както преди. Бонд предположи, че това е била първата му престрелка. Нкози щеше да бъде променен завинаги от случилото се, но от онова, което Бонд виждаше, промяната нямаше да понижи, а по-скоро щеше да повиши способностите на младия полицай. Нкози направи знак на криминалистите и ги поведе към сградата.
Бонд погледна Джордан.
— Може ли да те питам нещо?
Тя се обърна към него.
— Какво каза, след като се измъкна от изкопа?
Тъй като кожата ѝ беше тъмна, той не разбра дали тя се изчерви или не.
— Не казвай на
— Няма.
— Първото беше на зулуски… нещо като „мамка му“.
— И аз употребявам варианти на този израз. А второто?
Джордан присви очи.
— Мисля, че няма да ти кажа, Джеймс.
— Защо?
— Защото се отнася до част от мъжката анатомия… и смятам, че не е разумно да те насърчавам в това отношение.