Читать «Картбланш» онлайн - страница 195

Бонд се наведе и се запромъква натам. Всеки момент Хидт щеше да хукне към храстите, прикриван от Дън и други верни пазачи.

Джеймс Бонд обаче нямаше намерение това да се случи.

— Безопасно ли е? — прошепна Грегъри Лам.

Бонд не го виждаше и осъзна, че той се е скрил зад пълен с боклук контейнер.

Трябваше да действа. Дори това да означаваше да се изложи на точната стрелба на Дън, нямаше да позволи на Хидт да избяга. Не искаше смъртта на Бхека Джордан да бъде напразна.

Той хукна към сенчесто място между високите палети с бидони от бензин и насочи пистолета си. И в същия миг се смрази. Северан Хидт нямаше да избяга никъде. Вехтошаря, кралят на разрухата, лежеше по гръб с две дупки от куршуми в гърдите и трета в челото. Значителна част от черепа му липсваше.

Бонд прибра пистолета си. Командосите около него започнаха да се надигат. Единият извика, че снайперистът е напуснал позицията си и е изчезнал в храстите.

И после зад Бонд се чу сипкав, пронизителен женски глас:

— Sihlama!

Той се завъртя и видя, че Бхека Джордан се измъква от изкопа, бърше лицето си и плюе кръв. Беше невредима.

Дън или не беше улучил, или набелязаната мишена е била шефът му. Кръвта върху Джордан беше на Хидт. Беше я изпръскала, докато тя стоеше до него.

Бонд я дръпна зад бидоните от бензин и долови противния меден мирис на кръв.

— Дън все още е някъде там.

— Добре ли си, капитане? — подвикна Нкози.

— Да, да — разсеяно отговори тя. — Ами Хидт?

— Мъртъв е — отвърна Бонд.

— Masende! — изсъска Джордан.

Това накара Нкози да се усмихне.

Джордан измъкна ризата си от колана. Отдолу носеше бронежилетка и черен ватиран елек. Тя го съблече и избърса лицето, врата и косата си с него.

Полицай от хребета извика, че периметърът е чист. Дън, разбира се, нямаше интерес да остава. Вече беше свършил каквото трябва.

Бонд огледа още веднъж трупа и реши, че групирането на раните близо една до друга означава, че Хидт наистина е бил набелязаната мишена. Естествено, в това имаше логика. Дън трябваше да го убие, за да бъде сигурен, че Вехтошаря няма да каже на полицията нищо за него. Бонд си спомни погледите, които Дън хвърляше на шефа си през последните няколко дни — мрачни и загатващи за… Какво? Раздразнение, недоволство? Нещо, доближаващо се до завист. Може би имаше още някаква причина за убийството на Вехтошаря.

Каквато и да беше, Ирландеца беше свършил професионално работата си, както обикновено.

Джордан забърза към административната сграда и след десетина минути излезе. Беше намерила някъде душ или чешма и лицето и косата ѝ бяха влажни, но беше бледа.

— Изпуснах арестанта. Трябваше да го пазя по-добре. И през ум не ми мина…

Прекъсна я смразяващ кръвта вопъл. Някой бягаше към тях.

— Не, не, не…

Джесика Барс тичаше към трупа на Хидт. Тя се хвърли на земята, без да обръща внимание на грозните рани, и го прегърна.

Бонд се приближи до нея, хвана тесните ѝ треперещи рамене и ѝ помогна да стане.