Читать «Картбланш» онлайн - страница 194

— Какво споразумение може да постигнем? Аз съм много богат.

— Хубаво — отвърна тя. — Съдебните ви разноски ще бъдат доста високи.

— Не се опитвам да ви подкупя.

— Дано е така, защото това е сериозно нарушение на закона. Искам да знам къде е отишъл Ниъл Дън. Ако ми кажете, ще убедя прокурора, че сте ми помогнали да го намеря.

— Мога да ви дам адреса на апартамента му тук…

— Вече изпратих полицаи там. Кажете ми къде другаде може да е отишъл.

— Да… Сигурен съм, че ще измисля нещо.

Бонд забеляза, че Грегъри Дам се приближава от запустяла част на завода и носи големия си пистолет така, сякаш никога не е стрелял с оръжие. Той остави Джордан и Хидт да стоят между редиците палети, които съдържаха празни бидони от бензин, и отиде при Дам, близо до очукан контейнер.

— А, Бонд — рече агентът на МИ6. Дишаше тежко и се потеше въпреки хладния есенен въздух. Лицето му беше изцапано с прах, а ръкавът на сакото му висеше скъсан.

— Улучили са те — кимна Бонд към раната, която, изглежда, беше огнестрелна.

— За щастие куршумът не нанесе поражения. Освен на любимия ми габардин.

Беше му провървяло. Два сантиметра по-наляво и куршумът щеше да раздроби рамото му.

— Какво стана с момчетата, след които тръгна? — попита Бонд. — Така и не ги видях.

— За съжаление се измъкнаха. Разделиха се. Разбрах, че се опитват да ме заобиколят и да ми излязат в гръб, но пак тръгнах след тях. Така получих раната. — Но те познаваха терена, за разлика от мен, по дяволите. Обаче и аз улучих единия.

— Проследи ли кървавата диря?

Дам примига.

— Да, но изчезна.

Бонд изгуби интерес към екскурзията на авантюриста в храстите и се дръпна настрана, за да се обади в Лондон. Тъкмо набираше номера, когато на няколко метра от него се чу поредица от силен пукот, които веднага разпозна като мощни куршуми, последвани от далечни гърмежи на пушка.

Бонд се завъртя, извади валтера и огледа двора, но не видя следи от стрелеца, а само жертвата му Бхека Джордан. Гърдите и лицето ѝ бяха облени в кръв. Тя падна по гръб и се претърколи в кален изкоп.

Шейсет и втора глава

— Не! — извика Бонд. Първото му инстинктивно желание беше да ѝ се притече на помощ, но количеството кръв, кости и тъкани, което видя, му подсказа, че тя не е оцеляла от пагубните изстрели.

Не…

Той си помисли за угого, за огнения оранжев пламък в очите на Джордан, когато гонеха двамата пазачи в Елисейските полета, и леката ѝ усмивка.

Те имат няколко пистолета, а ние — само един. Не е честно. Трябва да им ги отнемем.

— Капитане! — изкрещя Нкози, който се беше скрил зад контейнер наблизо. Останалите полицаи стреляха напосоки.

— Не стреляйте! — заповяда Бонд. — Не така хаотично. Пазете видимия периметър и търсете проблясъци на дула.

Специалните сили бяха по-въздържани и наблюдаваха за мишени от добри укрития.

Оказваше се, че инженерът има план за бягство и за любимия си шеф. Хидт се беше оглеждал за него. Трябваше да държи полицаите приковани, докато Хидт бяга, вероятно към място в близката гора, където чакаха охранителите с кола или дори хеликоптер, крит някъде в двора. Хидт все още не беше спринтирал към свободата си. Сигурно се криеше между редиците палети, където Джордан го беше разпитвала, и чакаше отново да избухне престрелка, за да го прикрие.