Читать «Картбланш» онлайн - страница 192

Имам само един патрон.

Къде беше Дън?

Зад тях ли се промъкваше?

Отново настъпи тишина. Ушите им кънтяха, а сърцата им думкаха в гърдите. Джордан трепереше. Бонд погледна пушката „Бушмастър“, която раненият пазач беше изпуснал на десетина метра от тях.

Той внимателно се огледа наоколо — пейзажът, растенията, дърветата. И забеляза високи треви, които се поклащаха на петдесет-шейсет метра по-нататък. Двамата пазачи, невидими в гъстата растителност, се придвижваха към Бонд и Джордан и след една-две минути щяха да връхлетят върху тях. Той можеше да очисти единия с последния си куршум, но другият щеше да го застреля.

— Джеймс — прошепна Джордан и стисна ръката му. — Аз ще ги отведа настрана. Ще тръгна натам. — Тя посочи равно място, обрасло с бурени. — Ако стреляш, може да улучиш единия, а другият ще се скрие. Така ще имаш възможност да стигнеш до пушката.

— Това е самоубийство — възрази Бонд. — Няма къде да се скриеш. Ще бъдеш изложена на куршумите им.

— Престани да флиртуваш, Джеймс.

Той се усмихна.

— Виж, ако някой ще се прави на герой, това ще бъда аз. Ще тръгна към тях. Щом ти кажа, вземи пушката. Умееш ли да боравиш с нея?

Джордан кимна.

Пазачите се приближаваха. Сега бяха на трийсетина метра.

— Стой приведена, докато не ти кажа. Приготвѝ се.

Охранителите бяха само на двайсет и пет метра и предпазливо се промъкваха през високите треви. Бонд отново огледа пейзажа, пое си дълбоко дъх и тръгна към тях. Дулото на револвера му сочеше към земята. Той вдигна лявата си ръка.

— Джеймс, недей! — прошепна Джордан.

Бонд не отговори.

— Искам да говоря с вас — извика той на мъжете. — Ако ми помогнете да науча имената на другите хора, които са замесени, ще получите награди. Няма да ви бъдат предявени обвинения. Разбирате ли?

Пазачите спряха. Бяха объркани. Видяха, че не може да застреля и двамата заедно, но въпреки това върви към тях и не вдига револвера.

— Разбирате ли? Наградата е петдесет хиляди ранда.

Те се спогледаха и закимаха прекалено въодушевено.

Бонд знаеше, че не са приели сериозно предложението му и го чакат да се приближи, за да стрелят. Те се изправиха пред него.

В същия миг мощният револвер в ръката му изтрещя веднъж, все още насочен надолу, и изстреля последния си куршум в земята. Охранителите се стреснаха и приклекнаха. Бонд хукна наляво и се скри зад редица дървета.

Мъжете се спогледаха озадачено и се втурнаха напред, за да видят по-добре Бонд, който се хвърли зад хълма, когато пушката започна да стреля.

И тогава сякаш целият свят се взриви.

Искрите от дулата на пушките на пазачите запалиха метана, който бе изригнал от изкуствения корен на дървото, пренасящ газа от сметището под тях до пещите на „Зелена инициатива“. Бонд го беше пробил с последния си куршум.

Мъжете изчезнаха в приливна вълна от пламък, която с гръм се извиси към небето. И хората, и земята, върху която стояха, се изпариха. Огънят се разрасна. Уплашените птици литнаха към небето. Дървета и храсти избухваха в пламъци, сякаш напоени със запалителна течност.