Читать «Картбланш» онлайн - страница 16
Джефри Дивър
— Вие сте ветеран като мен. Никой от нас не се интересува от салонни разговори. Поканих ви тук, за да обсъдим възможност за кариера.
И аз така предположих, сър.
Бонд нямаше намерение да добавя последната дума, но беше невъзможно да не го направи.
— Вероятно сте запознат с правилото в Клуба на пътешественика да не се носят делови документи. Опасявам се, че се налага да го нарушим. Адмирала извади плик от вътрешния джоб на сакото си и го подаде на Бонд. — Това е нещо подобно на декларация по Закона за класифицираната информация.
Подписал съм…
Разбира се, че сте подписали, но за Военното разузнаване гърлено отсече по-възрастният мъж. Тази е по-хаплива. Прочетете я.
Бонд прочете декларацията. Наистина беше по-хаплива, меко казано.
— Ако не желаете да подпишете, ще довършим обяда си и ще обсъдим скорошните избори, лова на пъстърва на север или как проклетите Кивита отново ни биха миналата седмица и ще се върнем в офисите си — повдигна едната си рунтава вежда Адмирала.
Бонд се поколеба само за миг, после надраска името си и му върна декларацията. Адмирала веднага прибра документа, отпи малка глътка вино и попита:
— Чували ли сте за Управление „Специални операции“?
— Да.
Разбира се. Бонд имаше няколко идола, но на едно от челните места в списъка му беше Уинстън Чърчил. На млади години, като репортер и войник в Куба и Судан, Чърчил бе започнал страхотно да уважава партизанските операции и по-късно, след избухването на Втората световна война, той и министърът на финансите Хю Далтън бяха създали УСО, за да въоръжат партизани зад германските фронтови линии и да спускат с парашути британски шпиони и саботьори. Наричано още „Тайната армия на Чърчил“, УСО бе причинило неизмерими щети на нацистите.
Добро управление отбеляза Адмирала и после изръмжа: Разформироваха го след войната. Заради някакви глупости между агенциите, организационни затруднения и вътрешни борби между МИ6 и Уайтхол.
Той отпи от уханното вино и разговорът намали темпото си, докато двамата се хранеха. Ястието беше превъзходно и Бонд изказа възхищението си. Адмирала дрезгаво изграчи:
— Готвачът знае какво прави. Няма амбиции да готви по американската телевизия. Запознат ли сте с разликата между МИ5 и МИ6?
— Да, сър. Чел съм много за това.
През 1909 година, в отговор на притесненията от германско нашествие и шпиони в Англия (любопитното беше, че бяха породени от популярни трилъри), Адмиралтейството и Министерството на войната бяха създали Тайната разузнавателна служба. Не след дълго ТРС се раздели на Управление за военно разузнаване Секция 5, или МИ5 за вътрешна сигурност, и Секция 6, или МИ6 за чуждестранни шпиони. МИ6 беше най-старата все още действаща шпионска организация в света, въпреки претенциите на Китай за противното.
— Кой е елементът, с който и двете се отличават? — попита Адмирала.
Бонд не можа да се досети.
— Приемливо отричане — измърмори по-възрастният мъж. — И МИ5, и МИ6 са създадени като институции за събиране на информация, така че Короната, министър-председателят, Кабинетът и Министерството на отбраната да не цапат ръцете си с мръсния бизнес на шпионажа. Положението не се е променило. Действията на МИ5 и МИ6 се наблюдават внимателно. Подправени досиета, нарушаване на личното пространство, политически шпионаж, слухове за незаконни убийства на набелязани жертви… Всички вдигаха шум за
