Читать «Картбланш» онлайн - страница 172

— Разбирам, капитане — малко по-любезно отговори Бонд. — И каквото и да се случи, беше страхотно преживяване да работя с теб.

Тя отвърна с усмивка — лека и мимолетна, но искрена първата, която стопли красивото ѝ лице в присъствието на Бонд.

Петдесет и четвърта глава

Бонд вкара субаруто в паркинга край крепостта „Зелена инициатива“ и спря.

Близо до портата имаше няколко лимузини.

НАМАЛИ ПОТРЕБЛЕНИЕТО, ИЗПОЛЗВАЙ МНОГОКРАТНО, РЕЦИКЛИРАЙ

Наоколо се разхождаха няколко човека. Бонд позна немския бизнесмен Ханс Еберхард, който беше в бежов костюм и бели обувки. Разговаряше с Ниъл Дън, който пък стоеше неподвижно като японска бойна рибка. Ветрецът разрошваше русия му бретон. Еберхард допушваше цигара. Хидт вероятно не позволяваше на никого да пуши в завода и това изглеждаше иронично, защото въздухът навън беше замърсен със смог и изпарения от електроцентралите и горящи метан.

Бонд махна на Дън, който му кимна безучастно и продължи да разговаря с германеца. След това Ирландеца извади телефона си от колана и прочете някакво съобщение или имейл. Прошепна нещо на Еберхард и отстъпи встрани, за да се обади. Бонд се престори, че също използва телефона си зареди приложението за подслушване и го повдигна към ухото си, а после смъкна стъклото и насочи телефона към Дън. Загледа се напред и размърда беззвучно устни, все едно че говори. Чуваше думите само на Ирландеца.

— … навън с Ханс. Той искаше да пуши… Знам.

Вероятно говореше с Хидт.

— Движим се по график — продължи Дън. — Току-що получих имейл. Камионът е тръгнал от Марч за Йорк. Трябва да пристигне всеки момент. Вече е заредена.

Това беше Инцидент 20. Атаката щеше да се състои в Йорк.

— Мишената е потвърдена. Детонацията е насрочена за десет и половина тяхно време.

Стъписан, Бонд обърна внимание на часа на атаката. Бяха предположили десет и половина през нощта, но всеки път, когато споменаваше някакъв час, Дън използваше двайсет и четири часовото броене и ако беше десет и половина през нощта, щеше да каже: „Двайсет и два и трийсет“.

Ирландеца погледна към колата на Бонд и каза по телефона:

— Терон е тук… Добре, веднага. — И после се обърна към Бонд. Изглеждаше нетърпелив.

Бонд набра номер и се замоли да му отговорят.

— Озбърн-Смит.

Слава Богу.

— Пърси, слушай внимателно. Имам най-много шейсет секунди. Научих адреса на Инцидент 20. Ще трябва да действаш бързо. Мобилизирай екип. Агенцията по организирана престъпност, МИ5, местната полиция. Бомбата е в Йорк.

— Йорк?

— Хората на Хидт карат устройството в камион от Марч за Йорк. Ще се взриви по-късно тази сутрин. Не знам къде ще го сложат. Може би на някое спортно събитие. Споменаваше се „курс“, затова провери състезателните писти. Или нещо друго, където ще има голяма тълпа. Наблюдавайте всички камери около и във Марч и запишете номерата на колкото можете повече камиони. После ги сравнете с номерата на камионите, пристигащи в Йорк. Трябва да…

— Чакай малко, Бонд — хладно го прекъсна Озбърн-Смит. — Това няма нищо общо с Марч или Йоркшър.