Читать «Картбланш» онлайн - страница 170

Поздравѝ ги с леко кимане. Лам му отвърна с поглед, който изразяваше заинтригуваност, а Нкози — с енергична усмивка.

— Идентифицирахме новодошлите партньори на Хидт — каза Джордан, завъртя лаптопа си и щракна мишката фотосите да бъдат разгледани последователно. Първите снимки показаха едър мъж с кръгло, черно като абанос лице. Носеше крещяща риза в златисто и сребристо, Маркови очила и широки кафяви панталони.

— Чарлс Матебула, черен диамант от Йоханесбург.

— От новата богата класа в Южна Африка — обясни Лам. — Някои забогатяха за един ден по начини, които не са съвсем прозрачни, ако схващаш намека ми.

— А други забогатяха с усилена работа — с леденостуден тон добави Джордан. Бизнесът на Матебула изглежда законен превоз на стоки с кораби и транспорт. Вярно, че той беше на ръба с едни доставки на оръжия преди няколко години, но нямаше доказателства за закононарушения. — Тя натисна клавиш и на екрана се появи друга снимка. — А това е Дейвид Хуанг. — Мъжът беше слаб и се усмихваше на обектива. — Дъщеря му е качила снимката на страницата си във фейсбук. Глупаво момиче… но това е добре за нас.

— Известен гангстер?

— Заподозрян — поправи го Нкози. — От Сингапур. Занимава се предимно с пране на пари. Вероятно и с трафик на хора.

На монитора се появи друго лице.

— Ханс Еберхард, германец. Пристигна в сряда. Интересува се от мини, главно диамантени, индустриален разред, но и за бижута. — Фотографията показваше хубав русокос мъж, който излизаше от летището. Беше в добре ушит светъл костюм и риза, без вратовръзка. Заподозрян е в различни престъпления, но официално е чист.

Бонд се втренчи в снимките на мъжете.

Еберхард.

Хуанг.

Матебула.

Той запомни имената.

Джордан се намръщи.

Не разбирам защо Хидт се нуждае от партньори. Той има достатъчно пари, за да финансира сам „Геена“.

Бонд вече беше мислил по този въпрос.

По всяка вероятност причините са две. „Геена“ сигурно е скъп. Хидт иска пари отвън, защото ако му направят ревизия, няма да се налага да обяснява огромни дългове в счетоводните книги. Но по-важното е, че той няма престъпно минало или организация. За каквото и да е „Геена“, на него са му необходими връзките, които хора като тези тримата могат да предложат.

— Да — съгласи се Джордан. — Има логика.

Бонд погледна Лам.

— Сану Хирани от отдел „Кю“ ми изпрати съобщение сутринта. Писа, че си имал нещо за мен.

— А, да. Извинявай.

Агентът на МИ6 му даде плик. Бонд надникна вътре и го пъхна в джоба си.

— Отивам в завода. Щом вляза вътре, ще се опитам да разбера какво представлява Инцидент 20, кой е в опасност и къде. Ще ви съобщя веднага щом мога. Но ни трябва план за изтегляне.

Ако Бонд не им се обадеше до четири часа следобед, Джордан щеше да заповяда на полицаите от тактическите сили да нападнат завода, да задържат Хидт, Дън и партньорите и да конфискуват съдържанието на отдел „Научни изследвания и разработки“.

— Това ще ни даде — или само на вас, ако аз вече не съм в играта — пет-шест часа да ги разпитате и да разберете какво е Инцидент 20.