Читать «Картбланш» онлайн - страница 173

Бонд не пропусна да отбележи наум употребата на фамилното му име и високомерния тон в гласа на Озбърн-Смит.

— Какви ги говориш?

Дън му направи знак и Бонд кимна.

— Знаеш ли, че фирмата на Хидт рециклира опасни материали?

— Да, но…

— Спомняш ли си как ти казах, че той копае тунели за някаква модерна нова система за събиране на отпадъци под Лондон, включително около Уайтхол?

Озбърн-Смит говореше като адвокат пред свидетел.

Бонд започна да се поти.

— Не става дума за това.

Ирландеца ставаше все по-нетърпелив. Очите му бяха съсредоточени върху Бонд.

— Позволи ми да не се съглася с теб — превзето каза Озбърн-Смит. — Единият тунел е недалеч от конференцията по сигурността днес в „Ричмънд Терас“. Твоят шеф, моят, висши служители на ЦРУ, МИ6, Обединената комисия по разузнаването — същински „Кой кой е“ в света на сигурността. Хидт сигурно ще пусне нещо гадно, което бизнесът му с опасни материали е открил, за да изтрепе всички. От няколко дни хората му мъкнат контейнери из тунелите и сградите край Уайтхол. На никого не му хрумна да ги провери.

— Пърси, случва се нещо друго — монотонно каза Бонд. — Хидт няма да използва хора от „Зелена инициатива“ за атаката. Твърде очевидно е и така ще се разобличи.

— Тогава как ще обясниш, че в тунелите открихме радиация?

— Колко силна? — настойчиво попита Бонд.

Последва кратко мълчание и после Озбърн-Смит отговори с досадното си фъфлене:

— Четири милирема.

— Това е нищо, Пърси. — Агентите от отдел „00“ бяха добре запознати със статистиката за ядрено облъчване. — Всяко човешко същество на Земята получава шейсет милирема от космическите лъчи всяка година. Добави и един-два прегледа на рентген и стават двеста. Мръсна бомба би оставила повече радиация от четири милирема.

— Погрешно си изтълкувал информацията за Йорк — без да му обръща внимание, весело заяви Озбърн-Смит. — Сигурно е кръчмата „Херцогът на Йорк“ или едноименният театър в Лондон. Може да е транзитен пункт преди операцията. Ще проверим. Отмених срещата по сигурността и преместих всички участници на безопасни места. Бонд, мисля си какво мотивира Хидт, откакто видях, че живее в Канинг Таун, и ти ми каза за манията му по трупове на хиляда години. Той изпитва удоволствие от разрухата, разрушени градове.

Дън бавно тръгна към субаруто.

— Знам, Пърси, но…

— Какъв по-добър начин да афишира социалния упадък от това да унищожи апарата за сигурност на половината западни сили?

— По дяволите. Правѝ каквото искаш в Лондон, но изпрати АОП или екипи от МИ5 да видят какво ще стане в Йорк.

— Нямаме толкова много хора. Не можем да отделим нито един човек. Може би следобед, но сега, боя се, че не сме в състояние. И без това нищо няма да се случи до довечера.

Бонд му обясни, че часът на операцията е изтеглен за по-рано.

Озбърн-Смит се изкикоти.

— Твоят Ирландец предпочита двайсет и четири часовото броене, така ли? Е, изразява се културно. Не, ще се придържаме към моя план.

Ето защо Озбърн-Смит беше подкрепил позицията на М. Бонд да остане в Южна Африка. Той не вярваше, че Бонд е надушил някаква следа, и искаше да му открадне славата. Бонд прекъсна разговора и започна да набира номера на Бил Танър.