Читать «Картбланш» онлайн - страница 174

Дън обаче вече беше до вратата на субаруто и я отвори.

— Хайде, Терон. Карате новия ви шеф да чака. Знаете процедурата. Оставете телефона и пистолета в колата.

— Мислех да ги предам на вашия усмихнат портиер.

Ако се стигнеше до бой, Бонд се надяваше да вземе оръжието си и да се свърже с външния свят.

— Не и днес — отговори Ирландеца.

Бонд не си направи труда да спори. Сложи телефона и валтера си в жабката, слезе и заключи колата.

Докато отново преминаваше през ритуалите на поста на охраната, погледът му случайно попадна на часовник на стената. В Йорк наближаваше осем сутринта. Имаше два и половина часа да разбере къде е поставена бомбата.

Петдесет и пета глава

Във фоайето на „Зелена инициатива“ нямаше никого. Бонд предположи, че Хидт или по-вероятно Дън е уредил персоналът да има почивен ден, за да може срещата и стартът на плана „Геена“ да преминат без прекъсване.

Северан Хидт влезе и радушно поздрави Бонд. Беше в добро настроение, дори въодушевен. Черните му очи блестяха.

— Терон!

Бонд стисна ръката му.

— Искам да направите презентация пред партньорите ми на проекта за полетата на смъртта. Те ще го финансират. Не е необходимо да представяте нещо официално. Отбележете на картата къде са масовите гробове, горе-долу колко трупа има във всеки, от колко време са заровени в земята и колко мислите, че са готови да платят клиентите. А, между другото, един-двама от партньорите ми са в бизнес, подобен на вашия. Може би се познавате.

На Бонд му хрумна тревожната мисъл, че мъжете може да се зачудят на обратното защо не са чували за безмилостния наемник от Дърбан Джийн Терон, осеял африканската земя с толкова много трупове.

Докато вървяха по коридора, Бонд попита къде може да се подготви, с надеждата, че Хидт ще го заведе в отдел „Научни изследвания и разработки“, след като вече е доверен партньор.

— Имаме кабинет за вас — отговори Хидт и го заведе в голяма стая без прозорци. Вътре имаше няколко стола, работна маса и бюро. Бяха му донесли и канцеларски принадлежности като тефтер с жълти листове, писалки, десетина подробни карти на Африка и интерком, но не и телефон. На коркови табла на стените бяха изложени копия на снимките на разлагащите се трупове, които беше дал на Хидт. Бонд се зачуди къде са оригиналите.

В спалнята на Хидт?

— Харесвате ли го? — мило попита Вехтошаря.

— Чудесен е. Компютърът би ми помогнал.

— Мога да го уредя за писане и разпечатки. Без достъп до интернет, разбира се.

— Без?

— Тревожим се от хакери и за сигурността. Но засега не се притеснявайте, че ще трябва да пишете нещо официално. Написаните на ръка бележки са достатъчни.

Бонд запази спокойно изражение, когато видя часовника. В Йорк беше осем и двайсет. Оставаха два часа.

— Е, по-добре да се залавям за работа.

— Ще бъдем в главната зала за конференции малко по-нататък по коридора. Стигате до дъното и завивате наляво. Номер 900. Елате, когато пожелаете, но се погрижете да е не по-късно от дванайсет и половина. По телевизията ще дават нещо, което мисля, че ще ви се стори интересно.