Читать «Картбланш» онлайн - страница 166

— Ножът… Видях…

— Той беше поставил капан. Жица за спъване. — Бонд я посочи. — Срязах я, за да не падне някой. А на него — кимна към сърбина — тъкмо му казвах, че ще го закараме на лекар. Попитай го. Рядко водя в болница човек, когото се готвя да застрелям.

Бонд се обърна и мина покрай двамата полицаи, които бяха препречили пътя му. Очите му ги предизвикаха да се опитат да го спрат. Без да поглежда назад, той извика:

— Филмът ми трябва проявен колкото е възможно по-скоро. И самоличностите на всички, които ще отидат при Хидт утре.

Закрачи по уличката.

Скоро се качи в субаруто, мина покрай колоритните къщи в Бо Каап и подкара по-бързо, отколкото беше безопасно, по криволичещите живописни улици.

Петдесет и втора глава

Примами го ресторант, предлагащ места кухня, и Бонд, все още ядосан от спречкването с Бхека Джордан, реши, че се нуждае от силно питие.

Яхнията в дома на Джордан му беше харесала, но порцията беше малка, сякаш отпусната като подаяние с намерението той да приключи бързо с обяда и да си тръгне. Поръча си и с апетит похапна сосатис — шишчета на скара — с жълт ориз и спанак марог (и учтиво отказа предложението да опита специалитета на ресторанта червеи мопане). След това се върна в хотела „Тейбъл Маунтин“.

Изкъпа се, избърса се и се облече. В същия миг на вратата са почука. Пиколото донесе голям плик. Каквато и да беше, Джордан не беше позволила личното ѝ мнение, че Бонд е хладнокръвен масов убиец, да попречи на работата. В плика имаше черно-бели разпечатки на снимките, които той беше направил с фотоапарата в инхалатора. Някои бяха неясни, а други не бяха попаднали в целта, но беше успял да заснеме ясна серия на най-интересното вратата на отдел „Научни изследвания и разработки“ на „Зелена инициатива“ и заключващите механизми. Джордан бе проявила професионализма да приложи и флашка със сканираните снимки. Гневът на Бонд намаля. Той ги качи на лаптопа си, закодира ги и ги изпрати на Сану Хирани заедно с инструкции.

Трийсетина секунди, след като натисна клавиша „ИЗПРАТИ“, получи съобщение — Ние никога не спим.

Той се усмихна и написа благодарност.

Няколко минути по-късно му се обади Бил Танър от Лондон.

— Тъкмо щях да ти звъня.

— Джеймс… — Тонът на Танър беше мрачен. Очевидно имаше проблем.

— Казвай.

— Тук загубиха ума и дума. В Уайтхол решиха, че Инцидент 20 няма голяма връзка с Южна Америка.

— Какво?

— Те мислят, че Хидт е за отклоняване на вниманието. Смятат, че убийствата ще бъдат извършени в Афганистан — на работници, които раздават помощи, или предприемачи. Комисията по разузнаване гласува да те изтеглим и да те изпратим в Кабул, тъй като, откровено казано, не си открил почти нищо конкретно там, където си.

Сърцето на Бонд заблъска в гърдите.

— Бил, убеден съм, че ключът…

— Чакай малко — прекъсна го Танър. — Само ти казвам какво искат те. Но М. се запъна и настоя да останеш. Разгоря се същинска битка като при Трафалгар, голяма и шумна. Всичките отидохме при секретаря на Форин Офис и обяснихме какъв е случаят. Ще останеш там. И ако те интересува, имаше свидетел на защитата — в твоя подкрепа.