Читать «Картбланш» онлайн - страница 165

Но каква беше целта му?

Вероятно не арест и предаване на властите. Ратко сигурно смяташе да заснеме на видео как Бонд си признава или се извинява или може би изтезанията и смъртта му.

— Никола ли ти викат или Ник? — попита Бонд и приклекна до него.

— Йеби се! — беше единственият отговор.

— Чуй ме внимателно. Съжалявам, че брат ти изгуби живота си, но мястото му не беше в БИА. Беше небрежен и не изпълняваше заповедите. Брат ти стана причина да изпуснем мишената.

— Той беше млад.

— Това не е оправдание. Не е било оправдание нито за мен, нито за теб, когато си бил в „Тигрите“ на Аркан.

— Той беше още момче.

В очите на мъжа заблестяха сълзи. Бонд не знаеше дали са от болка от счупената китка или от мъка по мъртвия му брат.

Погледна към уличката и видя Бхека Джордан и неколцина други полицаи, които тичаха към него. Той се наведе, взе ножа на Ратко и сряза жицата, а после седна до сърбина.

— Ще те закараме на лекар.

— Стой! — рязко извика нечий глас.

Той погледна Бхека Джордан.

— Всичко е наред. Взех оръжието му.

После обаче осъзна, че пистолетът ѝ е насочен към него. Той се намръщи и стана.

— Остави го! — кресна тя.

Двама южноафрикански полицаи застанаха между Бонд и Ратко. Единият се поколеба и после внимателно взе ножа от ръката на Бонд.

— Той е агент от сръбското разузнаване. Опитваше се да ме убие. Уби сътрудник на ЦРУ в Дубай онзи ден.

— Това не означава, че може да прережеш гърлото му.

Черните очи на Джордан бяха присвити от гняв.

— Какви ги говориш?

— Ти си в моята страна и ще спазваш законите!

Някои от другите ченгета също гледаха ядосано Бонд.

Той погледна Джордан, отстъпи встрани и ѝ направи знак да го последва.

Тя се приближи до него и когато никой не ги чуваше, сурово добави:

— Ти си победил. Той беше повален на земята и не представляваше заплаха. Защо щеше да го убиеш?

— Нямаше да го убия.

— Не ти вярвам. Каза ми да стоя вкъщи при баба. Не поиска да повикам моите полицаи, защото не искаше свидетели, докато го изтезаваш и убиваш.

— Предположих, че ще повикаш подкрепления. Не исках да оставяш баба си, в случай че той не действа сам.

Джордан обаче не го слушаше и кипеше от гняв.

— Ти дойде тук, в нашата страна, с онзи номер 00. Знам какво правиш!

Най-после Бонд разбра какъв е източникът на гнева ѝ към него. Нямаше нищо общо с опита за флиртуване, нито с факта, че той представлява противоположния пол. Тя ненавиждаше редките случаи на мисии от първо ниво на ГМР убийствата.

— Няколко пъти, когато нямаше друг начин да защитя страната си, да, отнемал съм човешки живот — изсъска той, едва сдържайки гнева си. — И само след като съм имал заповед. Не го правя, защото искам. Не ми доставя удоволствие. Правя го, за да спася хора, които заслужават да бъдат спасени. Може да го наречеш грях, но е необходим грях.

— Не беше необходимо да го убиваш — ядосано изрече тя.

— Нямаше да го убия.