Читать «Картбланш» онлайн - страница 168

— Той беше добър човек, разбира се. Стабилен. Можеше да се разчита на него. Скала̀. Но много сдържан. Никога не се набиваше на очи.

Възможно ли беше Андрю да е бил къртица на руснаците?

В съзнанието на Бонд изплува и друга разтърсваща мисъл двуличието на баща му — ако беше истина бе довело и до смъртта на съпругата му, майката на Джеймс.

Не само руснаците, но и предателството на баща му бяха оставили сирак малкия Джеймс.

Той се стресна, когато телефонът му зажужа, сигнализирайки за пристигането на съобщение:

Готвя се за изпращане на храна късно през нощта. Току-що излязох от работа. Искаш ли компания? Фелисити.

Бонд се поколеба и после написа: Да.

Десетина минути по-късно, след като скри валтера, увит в хавлия, под леглото, той чу тихо почукване. Отвори вратата и видя Фелисити Уилинг. Всичките му съмнения дали ще започнат оттам, откъдето вчера прекъснаха, се изпариха, когато тя уви ръце около него и го целуна страстно. Бонд вдъхна уханието на парфюма ѝ, което се разнасяше от кожата зад ухото ѝ и миришеше на мента.

— На нищо не приличам — засмя се Фелисити. Беше облечена в синя памучна риза, затъкната в измачкани и изцапани маркови дънки.

— Не искам да чувам такива неща — каза Бонд и отново я целуна.

— Седиш на тъмно, Джийн — рече тя и за пръв път в операцията той се подразни от напомнянето за прикритието му на африканер.

— Гледката ми харесва.

Двамата се отдръпнаха един от друг и на слабата светлина отвън Бонд се вгледа в лицето ѝ, което снощи му се беше видяло изключително чувствено, но сега очевидно беше уморено. Той предположи, че логистиката на уреждането на най-голямата пратка храни на африканския континент е, меко казано, плашеща.

— Заповядай.

Фелисити извади от чантата си бутилка вино отлежало червено „Трий Кейп Лейдис“ от Стеленбош, най-известния винопроизводителен район в Южна Африка. Бонд познаваше славата му. Той извади корковата тапа и напълни две чаши. Двамата седнаха на канапето и отпиха.

— Чудесно е — отбеляза Бонд.

Фелисити събу обувките си. Той я прегърна и се помъчи да прогони мислите за баща си.

Тя облегна глава на рамото му. На хоризонта имаше повече кораби от снощи.

— Погледни ги — каза Фелисити. — Чуваш толкова много лоши неща за хората, но това не е вярно. Има и добрина. Невинаги може да разчиташ на нея, но поне…

— Все някой е… готов да помогне — прекъсна я Бонд.

Тя се засмя.

— Едва не ме накара да разлея виното си, Джийн. Можеше да съсипя ризата си.

— Имам решение.

— Да престана да пия вино? — Фелисити се нацупи закачливо. — Толкова е хубаво.

— Не, друго решение, по-добро.

Той я целуна и бавно започна да разкопчава копчетата на ризата ѝ.

* * *

Час по-късно те лежаха в леглото на една страна, Бонд зад Фелисити. Ръката му беше увита около нея и държеше гърдите ѝ. Пръстите им бяха преплетени.

За разлика от миналата нощ обаче той беше буден след мига на върховната наслада.