Читать «Картбланш» онлайн - страница 164

Продължи да отклонява ударите и да използва собствената му енергия срещу него.

Засега успяваше, но на два пъти острието на ножа премина на сантиметри от лицето му.

Човекът се движеше бързо, размахваше огромните си ръце и пробваше Бонд, който отстъпи встрани и прецени силата на противника (беше мускулест и опитен в ръкопашния бой и психически подготвен да убива) и слабостите му (алкохолът и пушенето като че ли му се отразяваха).

Мъжът се ядоса от отбраната на Бонд. Хвана ножа, готов да го забие, и отчаяно запристъпва напред. Хилеше се сатанински и беше облян в пот въпреки хладния въздух.

Бонд предостави уязвима мишена — гърба си и се наведе да вземе валтера, но това беше лъжливо движение. Още преди мъжът да се хвърли, той се изправи, отмести ножа му и го удари с изопната длан по лявото ухо. Сви пръстите на ръката си, когато установи контакт, и усети натиска, който щеше да увреди или да спука тъпанчето на ухото на нападателя. Преследвачът изрева от болка и вбесен, атакува безразсъдно. Бонд лесно парира ръката с ножа, хвана китката с двете си ръце и я изви назад, докато острието издрънча на земята. Той отново прецени силата и безумната непоколебимост на мъжа и взе решение. Продължи да извива ръката му, докато китката изпука.

Човекът извика и падна на колене, а след това седна. Лицето му пребледня. Главата му клюмна на една страна.

Бонд изрита ножа встрани, внимателно претърси мъжа и извади от джоба си малък автоматичен пистолет и ролка тиксо. Пистолет? Тогава защо не ме застреля? — зачуди се Бонд.

Той пъхна оръжието в джоба си, взе валтера и грабна телефона на нападателя. На кого беше изпратил снимката на Бонд и Джордан? Ако беше само на Дън, можеше ли Бонд да намери и обезвреди Ирландеца, преди да е докладвал на Хидт?

Той прегледа обажданията и съобщенията. Слава Богу, преследвачът не беше изпратил нищо. Беше заснел видео на Бонд.

Каква беше целта му?

И в следващия миг получи отговора.

— Йеби се! — гневно изсъска непознатият.

Балканската псувня обясни всичко.

Бонд прегледа документите на мъжа и потвърди, че той е командос от елитните сръбски специални части, паравоенната групировка „Червените барети“. Името му беше Никола Ратко.

Човекът охкаше и държеше ръката си.

— Оставил си брат ми да умре! Изоставил си го! Той ти беше партньор в мисията.

Братът на Ратко беше младият агент от БИА, изпратен с Бонд в онази съботна вечер край Нови Сад.

Брат ми непрекъснато пуши, докато е на операция. В Сърбия това изглежда по-нормално, отколкото да не пушиш…

Сега Бонд разбра как Ратко го е намерил в Дубай. За да си осигурят сътрудничеството на БИА в Сърбия, ГМР и МИ6 бяха казали на шефовете в Белград истинското име на Бонд и мисията му. След като брат му беше умрял, Ратко и другарите му от специалните сили сигурно бяха стъкмили широкомащабна операция да открият Бонд, използвайки връзките си в НАТО и МИ6. Те бяха научили, че той заминава за Дубай. Бонд осъзна, че не Озбърн-Смит, а Ратко е проучвал в МИ6 плановете му. Сред документите му намери разрешително за полет с военен самолет от Белград до Дубай. Това обясняваше как беше изпреварил Бонд в Емирствата. Местен наемник бе предоставил непроследима кола — черната тойота на агента на сръбските специални части.